О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
гр. София, 26.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4105 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № I-39 от 06.06.2018г. постановено по гр.д. № 459/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 101 от 11.07.2016г. по гр.д. № 1006/2015г. на Айтоски районен съд досежно определените квоти и съделителите в допуснатите до делба земеделски имоти и вместо това е допусната съдебна делба между двама от съделителите: Т. И. Й. и К. И. Й., като наследници на И. Т. Й. /поч. 24.01.2013 г./ на шест от земеделските имоти в землището на [населено място], [община], а именно: 1/ нива в местността „К. с площ от 32,9 дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 2/ нива в местността „Д.“ с площ от 21,899 дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 3/ нива с площ от 24,094 дка, ІV-та категория в местността „А. кайря“ съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 4/ нива с площ от 7,999 дка, ІІІ-та категория, в местността „Д.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 5/ овощна градина в местността „Б. К.“ с площ от 11,20 дка, съставляваща имот № **, по плана за земеразделяне и 6/ овощна градина от 7,002 дка, имот № ** по плана за земеразделяне на селото, при равни квоти за двамата. По отношение на останалите съделители: З. Г. Д., Б. Г. Я., М. С. Я., И. Г. К., Т. Г. К. и З. С. К. искът за делба на тези имоти е отхвърлен. По допускането на делбата на останалите три земеделски имота: нива в местността „Б.” с площ от 2,997 дка, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; нива с площ от 15,002 дка в местността „К. бунар“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне и нива с площ от 6 дка, ІІІ-та категория в местността „М.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне, са определени следните квоти на съделителите: общо 21,389/66,389 ид.ч. за ищеца Т. И. Й. и ответника К. И. Й.; общо 15/66,389 ид.ч. за З. Г. Д. и Б. Г. Я. /наследници на Т. К./; общо 15/66,389 ид.ч. за М. С. Я. и З. С. К. /наследници на К. С. / и общо 15/66,389 ид.ч. за И. Г. К. и Т. Г. К. /наследници на Й. К./.
Касационната жалба е подадена от З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К. чрез пълномощника им адв. Г. М.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че решението е постановено след изцяло превратно проведен процес на ценене на доказателствата. В изложението е мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът К. И. Й. чрез пълномощника си адв. И. С., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането, между наследниците на Т. Й. Н., починал на 17.04.1993г. Обект на делбата са девет земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], собствеността върху които е възстановена на наследниците по реда на ЗСПЗЗ с решения на Поземлена комисия-А. от 1995г.
Производството пред касационната инстанция се развива за втори път след като с Решение № 132 от 21.03.2018г. по гр.д. № 272/2017г. на ВКС, II г.о. предходното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата по провеждане на устни състезания с указания съдът да се произнесе по възражението за придобивна давност, изтекла в полза на И. Т. Й. /син на наследодетеля Т. Н. и баща на съделителите К. Й. и Т. Й./.
При новото разглеждане, в изпълнение на дадените указания, е постановено сега обжалваното решение на въззивния съд. Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел, че след възстановяване на земеделската земя на наследниците на Т. Н. през 1996 г., неговият син И. Й. е осъществявал фактическа власт върху по-голямата част от нея. Представената по делото квитанция от 09.04.2001г. от З. “Зора“- [населено място], според съда дава основание да се счита, че владението е започнало най-късно през 2001г., когато И. е внесъл в тази кооперация 108 дка земя и е заплатил за нея дялов капитал. По-късно, през 2004г., част от тази земя – 86,891дка е била отдадена под аренда на „Деметра“ ООД, а друга част на ЕТ „Колю Колев“. И. Й. е бил с убеждението, че земята е негова собствена, тъй като съдържанието на изготвеното от баща му завещание, макар и недействително, е било от значение за формирането на анимус за своене на част от земята. Неговите сестри и техните наследници са знаели за завещанието и са смятали, че то произвежда действие, поради което са го зачитали и са приемали за правилно неравностойното разпределение на собствеността. Те са били пасивни близо 20 години; получавали са рента само за 15 дка и едва след консултация с адвокат през 2014г. относно правното действие на завещанието, са предявили претенции за повече земя. С оглед на това съдът е счел, че И. Й. се е смятал за собственик на 108 дка земеделска земя и затова е платил от свое име и за себе си допълнителна вноска в кооперацията. Това са били нивите, които е притежавал, а останалите земи са овощни градини, каквито кооперацията не е обработвала. Съпоставяйки размера на земите с данните от представените две удостоверения от „Деметра“ ООД и ЕТ „Колю Колев“ съдът е установил, че площта на нивите на И. Й. е 108 дка, колкото той е внесъл първоначално през 2001г. в З. „Зора“, което съответства на четирите земеделски имота, описани в удостоверението на „Деметра“ ООД с обща площ от 86,891дка плюс 21,389 дка, за които Й. е получавал рента от ЕТ „Колю Колев“ /от общо 66,389дка/ и така се получават 108дка. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че И. Й. е владял явно и необезпокоявано като собственик най-късно от 2001г. до смъртта си през 2013 г. четири от нивите – тези по п. 1, 3, 6 и 7 от исковата молба /описани в удостоверението от „Деметра“ ООД, както и овощните градини по п. 4 и 9 от исковата молба /описани в удостоверението от ЕТ „Колю Колев“/. Възражението за придобиване по давност на тези имоти е намерено за основателно, поради което делбата им е допусната само между двамата наследници на И. Й. – ответника К. Й. и ищеца Т. Й. при равни дялове. За останалите три ниви – тези по п. 2, 5 и 8 от исковата молба, с обща площ от 66,389дка съдът е приел, че са владяни съвместно от наследниците на Т. Н., като И. Й. е имал съзнание и намерение за своене на 21,389дка, за колкото е получавал рента, а наследниците на трите сестри на И. и дъщери на Т. Н. са считали за свои по 15 дка от отдадените под аренда земи в „Деметра“ ООД, за които са получавали рента. Ето защо, въззивният съд е допуснал делбата на тези три ниви между всички наследници при квоти: общо 21,389/66,389ид.ч. за ищеца Т. Й. и ответника К. Й., 15/66,389 ид.части за ищците З. Г. Д. и Б. Г. Я. /наследници на Т. К./; 15/66,389 ид.части за ищците М. С. Я. и З. С. К. /наследниците на К. С. / и общо 15/66,389 ид.части за наследниците на Й. К. – ищците И. Г. К. и Т. Г. К..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, съдът намира, че касационно обжалване следва да се допусне.
Налице е съмнение за очевидна неправилност на извода, че квотите на наследниците на Т. Н. при делбата на трите земеделски имота / п. 2, 5 и 8 от исковата молба/ следва да се определят според това за колко декара са получавали аренда четирите групи наследници.
Следва да се провери за очевидна неправилност и изводът, че И. Й., син на общия наследодател и баща на съделителите К. Й. и Т. Й., е придобил чрез давностно владение шест от сънаследствените девет земеделски имота. Изводът за началото на давностното владение е обоснован с внасянето на 108 дка земя в З.”Зора”, установено с квитанция от 2001г. за внесени 108 лв. дялов капитал за 108 дка, без обаче в този или в друг документ да са описани конкретните имоти, дадени за обработване на кооперацията; същевременно, в удостоверенията от „Деметра“ ООД и ЕТ „Колю Колев“, на които съдът се позовава, са посочени както имоти, за които се претендира давност, така и признатите за наследствени. От друга страна, възражението за давност е уважено, без да се вземе предвид, че то се поддържа само от единия от наследниците на И. Й., а се оспорва от другия наследник, като двамата са насрещни страни в процесуалното правоотношение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-39 от 06.06.2018г. постановено по гр.д. № 459/2018г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50/петдесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: