О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№351
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1026/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. Д. П., като пълномощник на С. В. К., срещу въззивното решение № 355 от 05.11.2018 г. по в. гр. д. № 482/2018 г. на Пернишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 53/17.05.2018 г. по гр. д. № 728/2017 г. на Радомирски районен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу И. К. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид. ч. от масивна триетажна жилищна сграда № *, построена в поземлен имот в землището на [населено място], махала „К.“, съставляващ имот № * – имот * от кадастрален район № *, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-11/2007 г., изменен със заповед № РД -78/05.05.2011 г., при описани граници и за предаване на владението върху описаната идеална част.
Ищецът е изложил твърдения, че заедно със съпругата си Г. М. са придобили при условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесната жилищна сграда. Придобивното основание е договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., в който като купувач е посочена съпругата. Уговорено е заплащане на продажната цена на продавачите в срок до 25.08.2013 г. Въз основа на издаден изпълнителен лист срещу Г. М. за горното вземане, върху целия имот е насочено принудително изпълнение. Същият е бил обект на публична продан, след извършването на която ответникът е обявен за купувач с влязло в сила на 01.07.2016 г. постановление за възлагане. Посочил е също така, че ответникът не е придобил правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния имот. Правото на собственост върху тази идеална част не е било изгубено от него, тъй като не е бил уведомен за извършената публична продан. Постановлението за възлагане не е породило вещно-прехвърлително действие за притежаваната от него идеална част.
Ответникът е изложил съображения за недопустимост на иска, евентуално го е оспорил със съображения за изгубване на правото на собственост от ищеца и придобиването му по силата на постановлението за възлагане.
По делото е установено, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на 26.11.2013 г. е издаден изпълнителен лист срещу Г. М. за заплащане на сумата 11 000 евро, представляваща продажна цена на недвижим имот, за който е сключен договор за покупко-продажба /нотариален акт № * от *** г./. Ищецът и Г. М. са сключили брак на *** г. в У. /свидетелство за брак/.
Въз основа молба на взискателя е образувано изпълнително производство срещу длъжника – купувач /изпълнително дело № 14 от 2014 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – Радомир/.
С постановление за възлагане от 09.06.2016 г. процесният имот е възложен на ответника.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит в режим на СИО, като за изпълнение на поетото задължение за заплащане на продажната цена двамата съпрузи отговарят солидарно /по аргумент от чл.32, ал.2 СК, който установява солидарна отговорност за възникнало задължение за задоволяване на нужди на семейството/. За изпълнение на това задължение принудителното изпълнение е насочено върху целия имот. Обоснован е извод, че ищецът няма качеството на съпруг – недлъжник, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.502 ГПК. Тази разпоредба е относима единствено за хипотезите, при които изпълнението е насочено върху имот, притежаван в съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг. Настоящата хипотеза не попада в предметния й обхват, поради което не е било необходимо спазване в изпълнителния процес на правилата на чл.502 и чл.503 ГПК. Постановлението за възлагане е породило вещно-прехвърлително действие за целия имот. Ответникът се легитимира като негов собственик.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. има ли качеството на съпруг – недлъжник, съпругът, срещу когото изпълнителен лист не е издаван, ако вземането, за което е издаден изпълнителен лист срещу другия съпруг произтича от задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството; 2. съставлява ли публичната продан разпореждане с имота, за което е необходимо съгласието на неучаствалия в нея съпруг; 3. има ли постановлението за възлагане вещно-правно действие при неуведомяване на другия съпруг съобразно правилата на чл.502 и чл.503 ГПК за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност; 4. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, становищата и възраженията на страните, да прецени същите и да изложи съответни доводи; 5. длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, когато пререшава спора. По материалноправните въпроси се поддържа противоречие с тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. на ВС на РБ, тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 351/06.07.2010 г. по гр. д. № 518/2009 г. на второ г. о., решение № 612/26.10.2010 г. по гр. д. № 1764/2009 г. на трето г. о., решение № 252/14.10.2013 г. по гр. д. № 2296/2013 г. на първо г. о., а по процесуалноправните въпроси – противоречие с ППВС 1/13.07.1953 г. и решение № 91/21.04.2016 по гр. д. № 4497/2015 г. на трето г. о.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, които не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика. Обжалваното въззивно решение съдържа мотиви, обективиращи собствени фактически и правни изводи, обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и трети материалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие както с представените съдебни актове, така и с решение № 47/04.03.2015 г. по гр. д. № 5995/2014 г. на първо г. о., в които е прието, че съпругът, срещу когото не е издаден изпълнителен лист, има качеството на съпруг – недлъжник по смисъла на чл.502 и чл.503 ГПК, като при неуведомяването му за извършването на публична продан на имот, притежаван в СИО, неговите права могат да бъдат противопоставени на взискателя.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателят трябва да внесе държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 355 от 05.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 482/2018 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: