О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№600
София, 07.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2463/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл.283 ГПК, от адв. П. като пълномощник на А. И. М. срещу въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 199 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Районен съд – Мездра в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Т. Й. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ I-109 в кв.16 по плана на [населено място], както и за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне всички свои вещи и подобрения и ползва само югоизточния вход на магазина. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част, с която в полза на ищеца е присъдена сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната част, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен. В жалбата относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. основателен ли е искът по чл.109 ЗС срещу всяко трето лице, което с действията си поддържа създаденото противоправно състояние в имота, независимо от това, че не е носител на право на собственост върху самостоятелен обект в него. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. на ОСГК на ВС; определение № 506/16.10.2015 г. по гр. д. № 3302/2015 г. на ВКС, първо г. о; решение № 62/01.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 279/30.04.2010 г. по гр. д. № 4338/2008 г. на ВКС, четвърто г. о. 2. длъжен ли е собственикът да търпи ограничения на правото си на собственост, без ответникът да е поискал определяне по реда на чл.64 ЗС на необходимата прилежаща площ към сградата; 3. не е ли съществувало задължение за съда да назначи служебно техническа експертиза за определянето на тази площ; Поддържа се противоречие с решение № 124/22.07.2013 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 459/25.09.2015 г. по гр. д. № 2999/2015 г. на ВКС, първо о.; решение № 1010/24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на ВКС, второ г. о.; определение № 474/24.11.2017 г. по гр. д. № 1643/2017 г. на ВКС, второ г. о.; определение № 272/19.06.2017 г. по гр. д. № 604/2017 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, четвърто г. о.; 4. не е ли налице съществено процесуално нарушение при необсъждане на доводите във въззивната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
По делото е установено по безспорен начин, че ищецът притежава право на собственост върху УПИ I-109 в кв.16 по плана на [населено място], с площ от 320 кв. м., както и върху магазин /северен/– самостоятелно обособена част от двуетажна масивна сграда, включваща търговска зала със складово помещение, както и на самостоятелен обект на първия /сутеренен/ етаж от сградата /видно от договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 20/11.07.2005 г. и нотариален акт № 181/29.12.2006 г./. Ответникът е притежавал право на собственост върху южния магазин на втория етаж от сградата, заедно със склад за продукти към същия. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 81/10.07.2014 г., правото на собственост върху този обект е прехвърлено в полза на трето лице.
Въззивният съд приел, че ответникът в качеството му на суперфициарен собственик следва да има достъп до собствения си магазин, включително до входа му, за да го използва по предназначение. Въз основа на изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи, е посочил, че подходът към него се осъществява посредством стълби, отделени от дървен парапет от тези към собствения на ищеца магазин /разположени на т. нар. „тераса“ на нивото на улицата/. Достъпът до южния магазин е възможен и през вътрешна врата на склада. Процесната част от имота включва част с площ от 21,56 кв. м. /според основната експертиза, а според допълнителната – 24,41 кв. м./ пред магазина на ответника, покрита с настилка от тротоарни плочи и бетон, защрихована със зелен цвят на скиците към експертизите и част, намираща се южно от бетонираната площадка, защрихована с червен цвят на скицата към основната експертиза /същата според устните обяснения на вещото лице е с площ 27,48 кв. м./. Описаната по-горе площ представлява реално ползваната пред южния магазин площ, а не прилежащата площ, определена съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение в частта му по исковете с правно основание чл.109 ЗС, като съображенията за това са следните:
Първият поставен в изложението въпрос за пасивната процесуалноправна легитимация е разрешен в съответствие с приложената практика, според която искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователни, ограничаващи правото на собственост въздействия, независимо дали е носител на вещно право. Искът срещу ответника, който е прехвърлил правото си на собственост в полза на трето лице, е приет за допустим, но неоснователен, тъй като не е доказано създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случая приетата от въззивния съд фактическа обстановка е обусловила извод за липсата на такива пречки, тъй като от гласните доказателства се установява единствено фактът, че пред магазина на ответника спират автомобили, които зареждат същия. Необходимо е собственикът на постройката да разполага с нормален достъп до нея, включително до входа й.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в частта му по исковете с правно основание чл.108 ЗС и по обусловените искове по чл.59 ЗЗД.
Поставените въпроси в изложението /втори и трети/, касаещи определянето на необходимата за обслужване площ към сградата – южен магазин при наличието на разделна собственост на дворното място и сградата, които са обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за изхода по конкретното дело, са разрешени в противоречие с приложената съдебна практика, в която се приема, че за произнасяне по иска за ревандикация е необходимо да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която ответникът има право да ползва имота. Наличието на противоречие с цитираната съдебна практика обуславя допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г., постановено по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 199 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Районен съд – Мездра за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ I-109 в кв.16 по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: