О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
Гр. София, 24.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3554/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е от К. А. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на ВКС, Първо г. о., с което е потвърдено въззивно решение № 2439 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение.
От ответниците Р. Т. Б. и Б. Л. Б. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане.
Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Молителят е представил следните писмени доказателства, за които твърди, че са новооткрити, а именно: саморъчно завещание на М. В. Н., обявено на 01.07.2009 г., вписано в Служба по вписванията – Н. с акт №*, т.*, дело № * от *** г. и нотариално заверена декларация рег. № 5655/08.10.2018 г. на К. А. К.. Посочил е, че същите са от съществено значение за делото и не са били известни при решаването му /на 08.10.2018 г. е узнал, че завещателят е притежавал и 1/2 ид. ч. от друг недвижим имот, находящ се в [населено място], като на посочената дата завещанието е било вписано в Службата по вписванията/. Изложил е твърдение, че тези доказателства установяват, че завещателното разпореждане е универсално. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба.
В конкретния случай, соченото като ново доказателство саморъчно завещание, чийто универсален характер се твърди, че не е бил съобразен от съда, е представено като доказателство с отговора на исковата молба от ответника – молител. Същото е прието като писмено доказателство и въз основа на него /квалифицирано като частно завещателно разпореждане, което е недействително/ е направен правен извод, че установеното от молителя владение не е получено по правоприемство от завещателя и разпоредбата на чл.82 ЗС е неприложима. Изложените фактически твърдения не могат да квалифицират представеното писмено доказателство като новооткрито по смисъла на процесуалния закон. Такова твърдение не представлява и вписването на завещанието по отношение на този имот. Представената декларация съдържа изявление на самия молител, че завещателят е притежавал и идеална част от друг недвижим имот и с оглед на изложените по-горе съображения не може да се разглежда като новооткрит документ. По същество молителят е изложил оплаквания за неправилност на решението на касационната инстанция, които не са релевантни в извънинстанционното производство по отмяна. В заключение, от изложеното по-горе може да се обобщи, че молбата за отмяна е насочена към извършване на проверка на правните изводи, поставени в основата на влязлото в сила решение, без да е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, което не може да се осъществи посредством извънредния способ на отмяната.
Предвид горепосочените съображения, предвид липсата на надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на ВКС, Първо г. о., с което е потвърдено въззивно решение № 2439 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3554/2019 г. по описа на ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: