О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307
София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 887/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. Г. Н., като пълномощник на Д. К. К., срещу въззивното решение № 239 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 270/2017 г. на Габровския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, изр.3 ГПК.
Ответникът по касация счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 183/15.06.2017 г. по гр. д. № 2437/2016 г. на Габровски районен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Ц. Кооперативна банка“ АД – [населено място] и М. П. Б. отрицателни установителни искове с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че 1/6 ид. ч. от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор **** със застроена площ от 19 кв. м.; сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м.; сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м.; сграда с идентификатор **** със застроена площ от * кв. м., находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], върху които е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20117340401106 по описа на ЧСИ В., рег. № * в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Габрово, не принадлежи на длъжника М. П. Б..
Ищцата е изложила твърдения, че се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от сградите, върху които е насочено принудително изпълнение, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 31/03.02.2016 г. Посочила е, че ответникът – длъжник в изпълнителния процес не притежава описаната идеална част от същите.
Ответникът – банка в процесуалната си защита е изразил становище за недопустимост на исковете поради липсата на правен интерес от предявяването им. В защитата си по същество е посочил, че длъжникът е индивидуален собственик на процесните сгради. Праводателят на ищцата – К. П. се е разпоредила в нейна полза с права, които не е притежавала, поради което ищцата не е придобила същите.
С нотариален акт № */*** г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, е удостоверено правото на собственост в полза на молителите Д. П. Б., К. Т. Б., Р. Д. И., Е. В. Б., Д. В. Б. и П. Д. Б. върху поземлен имот * в кв.* по плана на [населено място] – 32 част, при описани граници.
Правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота и сградите е било прехвърлено от Д. и К. Б. на П. Б. /нотариален акт № * от *** г. за покупко-продажба/. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № */*** г., дарителите П. и Р. Б. са прехвърлили в полза на дъщеря си К. П. Б. „1/6 ид. ч., а на сина си М. П. Б. 3/6 ид. ч.“ от следния недвижим имот: поземлен имот * в кв.* по плана на [населено място] – 32 част, „ведно с 2/3 ид. ч.“ от построените в имота масивна жилищна сграда и три стопански постройки.
С нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба Д. В. Б. е прехвърлил на М. П. Б. 1/9 ид. ч. от поземления имот и същите идеални части от сградите.
С нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот продавачите Р. Д. И., Е. В. Г. и К. П. Б. са прехвърлили на купувача М. П. Б. собствените на първите двама продавачи 2/9 ид. ч. и собствената на К. П. Б. 1/6 ид. ч. от поземлен имот, придобит от тях в изключителна собственост – по наследство, заедно със същите идеални части от процесните сгради.
На 03.02.2016 г., между К. П. Б., като продавач, и Д. К. К., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба /нотариален акт № */, по силата на който ищцата е придобила право на собственост върху 1/6 ид. ч. от процесните сгради. Правото на собственост на продавача е удостоверено с договора за дарение, сключен с нотариален акт № */*** г.
На 14.08.2008 г. ответникът М. П. Б. е учредил договорна ипотека в полза на банката за обезпечаване на нейно вземане /нотариален акт № */. По искане на взискателя е образувано изпълнително производство, като принудителното изпълнение е насочено върху процесните сгради и имот. Същите са възложени на взискателя – банка с влязло в сила на 09.03.2016 г. постановление за възлагане. Жалбите на Д. К., К. Б. и М. Б. срещу постановлението за възлагане са оставени без разглеждане в образуваните съдебни производства по реда на чл.435 ГПК. Взискателят е въведен във владение с протокол от 21.11.2016 г., като въводът е извършен върху 5/6 ид. ч. от сградите. На основание издадена обезпечителна заповед от 21.11.2016 г. изпълнителното производство е спряно по отношение на 1/6 ид. ч. от процесните сгради.
Въззивният съд е приел, че продавачът по сделката, сключена с нотариален акт № */* г., не е притежавал право на собственост върху прехвърлената 1/6 ид. ч. от сградите, поради което не се е породило вещно-правното й действие. При изследване обема на прехвърлените права е посочил, че с констативен нотариален акт № */* г. е признато правото на собственост на всеки от молителите върху 1/6 ид. ч. от имота, като е направил извод за притежавани права в същия обем и върху сградите. Въз основа на проследяване на сключените сделки е обосновано заключение, че ответникът М. П. се легитимира като индивидуален собственик на сградите, съответно и извод за неоснователност на исковете.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. допустимо ли е правнорелевантен факт да бъде доказан главно чрез изключване на възможностите да са се осъществили други факти; 2. не следва ли доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск да се възложи на ответника, както и по материалноправния въпрос: трябва ли да се тълкува изразената воля на страните, когато не е налице неясна договорна клауза и между тях не съществува спор относно нейното съдържание; необходимо ли е съдът да се съобрази с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, без да може да подменя съдържанието й. По първите два въпроса се поддържа противоречие с решение № 155/28.06.2012 г. по гр. д. № 1750/2010 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение № 44/03.02.2010 г. по гр. д. № 2928/2008 г. на ВКС, четвърто г. о., а по третия противоречие с решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, първо т. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по същите въпроси. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, които не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика. В решение № 155/28.06.2012 г. по гр. д. № 1750/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., е прието, че правнорелевантният факт може да бъде доказан както с преки, така и с косвени доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с него, като при косвеното доказване трябва да се отчита връзката с правнорелевантния факт и възможността доказваният факт да не е свързан еднозначно с правнорелевантния, т. е. да се е осъществил в друга връзка. В решение № 44/03.02.2010 г. по гр. д. № 2928/2008 г. на ВКС, четвърто г. о., е прието, че при отрицателния установителен иск доказателствената тежест се носи от ответника, който трябва да докаже съществуването на отричаното от ищеца спорно право, а последният да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Отговорите на тези въпроси не са обусловили даденото разрешение за съществуването на изключителни права на длъжника върху сградите, обект на принудително изпълнение. Същото е направено въз основа на събраните преки доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението материалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на делото и е разрешен в противоречие с цитираното решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, първо т. о. и с установената в същия смисъл съдебна практика, в която се приема, че на тълкуване подлежат неясните уговорки и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните, както и че следва да бъде съобразена действителната им, а не предполагаема воля.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателката трябва да внесе държавна такса в размер на 40,05 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 27.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 270/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40,05 лв. /четиридесет лева и пет стотинки/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: