О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
Гр. София, 18.05.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 1862 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. К. и А. И. К. срещу Определение № 206 от 01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4389/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на жалбоподателите срещу Определение № 1517 от 07.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1146/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 3850 от 10.04.2017 г. по гр.д.№ 4298/2015 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба М. Г. Т., която заявява становище за основателност на същата. Останалите ответници по частната жалба не са депозирали отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, образувано по подадена от М. Н. К. и А. И. К. искова молба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІ г.о. е приел, че са предявени искове с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], [улица], проведено на 05.11.2014 г. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в приложимата й редакция ДВ бр. 8/2017 г., /с оглед датата на подаване на частната касационна жалба, а именно 26.06.2017 г./, изключва от касационно обжалване решенията по дела, образувани по искове по чл. 40 ЗУЕС. С оглед на това е формиран решаващ правен извод, че редът за инстанционен контрол на обжалваното въззивно определение е изчерпан и частната касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е оставена без разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение намира така постановеното определение за правилно, тъй като приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната частна жалба е в съответствие с процесуалния закон. Въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по силата на разпоредбата на чл. 274 ал. 4 ГПК, според която от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция ДВ бр. 8/2017 г./. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС. Неоснователни се явяват доводите на частните жалбоподатели, че са предявени искове за установяване нищожността на решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 05.11.2014 г., чиято правна квалификация не е по чл. 40 ЗУЕС, поради което и не попадат в изключенията на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. В конкретния случай, изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения петитум категорично сочат на предявени искове за отмяна на незаконосъобразни решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], [улица], проведено на 05.11.2014 г., а не за прогласяване на тяхната нищожност, доколкото ищците изрично са релевирали твърдения за допуснати нарушения при свикване и провеждане на общото събрание, с оглед на които изрично е поискана тяхната отмяна /потвърдено и с уточняваща молба от 01.06.2015 г./. Както законосъобразно е констатирал предходният състав на ВКС, въззивното решение по така предявените искове, правилно квалифицирани като такива по чл. 40 ЗУЕС, не подлежи на касационно обжалване, поради което на такова не подлежи и постановеното по делото въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение на състав на ІІ г.о. за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 206 от 01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4389/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: