О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№68
Гр. София, 16.04.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 1246 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. К. срещу Определение № 3 от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 945/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно Определение от 31.10.2017 г., постановено по гр. д. № 158/2017 г. на Горнооряховския районен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател срещу П. П. Й. и П. Р. И. иск за нищожност на нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], сключен между ответниците на 20.01.1999 г.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.
В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен принципен правен въпрос, по отношение на който да се твърди наличието на алтернативните основания за ангажиране компетентността на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Възпроизведена е единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и са изложени твърдения, според които в производството по съдебна делба на процесния имот с участието на частния жалбоподател и ищец П. А. К. и ответницата П. П. Й., са били представени неистински документи, на които съдът е основал решението си.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касационната частна жалба- П. П. Й. и П. Р. И., с който същите молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на Г. за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. За да потвърди посочения по-горе правен резултат, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила Решение № 603/14.11.2012 г. по гр.д. № 3297/2011 г. на Горнооряховския районен съд е извършена съдебна делба на процесния недвижим имот, като същият е изнесен на публична продан. Установено е, че в делбеното производство ответницата П. П. Й. се е легитимирала като собственик по наследство от майка си на идеални части от имота, а също така и на деривативно основание- договор за покупко-продажба, обективиран в атакувания по делото нотариален акт, на други идеални части от същия имот. Въззивният съд е посочил, че в делбеното производство нотариалният акт не е оспорен; делбата на процесния имот е приключила с влязло в сила решение при съобразяване на извършеното между ответниците прехвърляне на идеални части от делбения имот, с оглед на което спорът между П. А. К. и П. П. Й. за притежаваните от тях идеални части от процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо. Формирал е решаващ правен извод, че предявеният иск е недопустим поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, поради което е потвърдил първоинстанционното определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател не формулирал въпрос, който да има характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията, обективирани в изложението, по съществото си са такива за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт и следователно са ирелевантни за фазата на допускане на касационното обжалване на въззивното определение на ВТОС, основано на преценка за недопустимост на предявения иск поради формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, при което и доколкото нито частната жалба, нито изложението към нея съдържат оплаквания и доводи относно този решаващ мотив на въззивния съд, за касационната инстанция не е налице каквато и да е възможност да изведе правния въпрос чрез „уточняване” и „конкретизиране” на същия съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК. Независимо от изложеното, за пълнота на мотивите следва да се посочи, че основополагащият правен извод, поставен в основата на въззивното определение, според който влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по разрешените с него оспорвания на правни сделки между съсобствениците с правата им от делбения имот, е съобразен с практиката на ВКС /Решение № 167 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1889/12 г. на І г.о./. Нещо повече- доколкото силата на пресъдено нещо по чл. 344, ал. 1 ГПК се отнася изобщо до наличието на имуществена общност между съделителите и правата на последните в нея, то се преклудират и всички неупражнени права и непредявени възражения, които биха били от значение за правата на съделителите по отношение на делбеното имущество.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 3 от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 945/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната частна жалба на П. А. К..
ОСЪЖДА П. А. К. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. П. Й. от [населено място] и П. Р. И. от [населено място] поравно сумата 150 лв. разноски в производство пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: