О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№69
Гр. София, 18.04.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 1436 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. А. срещу Определение № 10 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 139/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК, молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила Решение № 5956/ 20.12.2013 г. по гр.д.№ 5373/ 1998 г. на Варненския районен съд. В частната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба Г. А. В., който заявява становище за основателност на същата. Ответниците по частната жалба К. С. П. и С. Г. А. не са депозирали отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частнатата жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, образувано по подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение по извършване на съдебна делба. За да постанови обжалваното определение, с което молбата за отмяна, основаваща се на твърдения за наличие на новооткрити писмени доказателства /чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК/, нарушено право на участие в производството /чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК/ и представляване от назначен особен представител поради нарушаване на правилата за призоваване /чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК/, съставът на ІІ г.о. е приел, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК преклузивен срок, т.е. след повече от 3 месеца от узнаване на влязлото в сила решение, респ. от деня, в който молителката е могла да се снабди с новите писмени доказателства.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение намира така постановеното определение за правилно. По смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от подаването й в 3-месечен преклузивен срок, който в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, а когато молбата се основава на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК- от узнаване на решението. В конкретния случай са налице доказателства, че молителката е знаела за влязлото в сила Решение № 5956/ 20.12.2013 г. по гр.д.№ 5373/ 1998 г. на В. не по-късно от 15.02.2016 г.- датата, на която е заведена исковата й молба, по която е образувано гр.д.№ 1848/ 2016 г. по описа на В., съдържаща изрично искане за „преразглеждане” на това решение, поради което 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. ГПК е изтекъл на 16.05.2016 г. /чл. 60, ал. 3 във връзка с ал. 6 ГПК/ и следователно подадената на 15.09.2017 г. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК се явява недопустима като просрочена. Колкото до молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, недопустимостта на същата следва от липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на предвидено в закона основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по извършване на делбата /т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/ 2014 г. на ОСГТК/. Това е така, тъй като представените с молбата за отмяна документи се отнасят до твърденията на молителката за притежавани от нея изключителни собственически права върху делбения имот в землището на [населено място], м. „В.”, и в този смисъл същите биха били релевантни при подадена молба за отмяна на решението по допускане на делбата, в което се решават въпросите, налице ли е имуществена общност между съделителите и обема на правата им в нея /чл. 344, ал. 1 ГПК/, но не и при молба за отмяна на влязло в сила решение по извършване на делбата, тъй като в тази фаза на делбеното производство тези въпроси вече не могат да бъдат пререшавани предвид формираната сила на пресъдено нещо по тях. Представените от молителката писмени доказателства нямат отношение към предвидените в процесуалния закон способи за прекратяване на съсобствеността и следователно, а и като се имат предвид твърденията в молбата, представляващи по същество оплаквания за незачитане на изключителните собственически права на молителката върху делбения имот, следва да се приеме, че в случая не се твърди наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение по извършване на делбата.
С оглед горното, обжалваното определение на състав на ІІ г.о., с което молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по извършване на делбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 139/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: