О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
Гр. София, 12.09.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 2566 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Столична община- район „С.“ срещу Определение № 8796 от 19.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1667/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено Определение № 258278 от 02.11.2017 г., постановено по гр. д. № 4831/2015 г. на Софийския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото Решение № 52349 от 02.03.2017 г. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Тези въпроси са: „Следва ли да бъде ангажирана отговорност на жалбоподател – юридическо лице за пропускане на съдебен срок, ако пропускът се дължи на особено непредвидено обстоятелство – внезапно влошаване на здравословното състояние на лице, на което е възложена работата по извършване на процесуално действие.“ По този въпрос се поддържа, че произнасянето по него от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; „Достатъчно ли е страната да представи доказателства, от които съдът да може да направи извод за внезапния характер на влошаване на здравословното състояние на процесуален представител и връзката между него и невъзможността на страната да спази срока, без да е необходимо с точност да се доказва неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок“, като по този въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с Определение № 215 от 15.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2541/2016 г. на ВКС, І г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касационната частна жалба- Т. Н. К., Х. Н. К., И. Б. К., А. Г. С., Б. А. С. и В. А. С., с който същите молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд съобразно задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 5/ 2015 от12.07.2018 г. по т.д.№ 5/ 2015 г. на ОСГТК.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на СРС, с което е оставена без уважение молбата на Столична община по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото Решение № 52349 от 02.03.2017 г. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е констатирал, че по делото са представени доказателства за внезапно заболяване на един от процесуалните представители на Столична община, но са били упълномощени повече процесуални представители, включително и за изготвянето на самата въззивна жалба, като по отношение на останалите не са установени да са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да са препятствали извършването на процесуалните действия по подаване на въззивната жалба. Изложени са мотиви, че в конкретния случай действието, което не е извършено в срок, е физическото депозиране на въззивната жалба в съда, за което не е необходимо упълномощаване, както и че то би могло да бъде извършено чрез технически средства- по пощата или чрез телефакс, вкл. и след края на работното време на деловодството на СРС. Прието е, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда възможността за възстановяване на пропуснат процесуален срок, само ако пропускът се дължи на особено непредвидено обстоятелство, което не би могло да бъде преодоляно, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, като доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на законовата разпоредба. Формиран е решаващ правен извод, че след като не е установено да е налице особено непредвидено обстоятелство за извършване на конкретното процесуално действие-депозиране в съда на въззивна жалба, нито такова да е налице по отношение на всички процесуални представители на ответника, то не са налице и изискванията на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото при така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондират с данните по делото. Изводът, че пропуснатият процесуален срок не следва да бъде възстановяван, е направен след цялостната преценка на фактическите твърдения и представените доказателства за настъпило внезапно заболяване на юрисконсулт Д. К. и след констатиране, че не е налице особено непредвидено обстоятелство за извършване на конкретното процесуалното действие по входиране на въззивната жалба от страна на Столична община, като такова е било налице само по отношение на един от упълномощените процесуални представители. Това е така повече като се има предвид, че съдебната практика е константна, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие, да извършат съответното процесуално действие, като препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока /определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. . д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о./. Като особени и непредвидени следва да се считат тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса /Решение № 315 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 6752/2013 г. на ВКС, I г. о./.
Дали тези обстоятелства са налице, следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било преодолимо. Заболяването на един от процесуалните представители по делото в последния ден на срока за подаване на жалба, не може да се счита за особено непредвидено обстоятелство, защото при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, е могла да бъде подадена преди последния ден на срока от друг процесуален представител и/или дори неупълномощено лице, както и по пощата съгласно чл. 62, ал.2 ГПК /определение №340 от 16.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2507/2013 г., I г. о.; определение № 95 от 03.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 67/2011 г., I т. о./. Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт е изцяло съобразено с константната съдебна практика на ВКС относно преценката кога е налице особено непредвидено обстоятелство за пропускането на процесуален срок, вкл. с посоченото от касатора определение № 215 от 15.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2541/ 2016 г. на І г.о., според което не видът на конкретното заболяване е решаващ при преценката дали е налице особено непредвидено обстоятелство, а неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение на СГС.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника – Х. Н. К. направените от него разноски в размер на 800 лв, за адвокатско възнаграждение, доколкото само по отношение на него са представени доказателства за действително извършени такива, съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 8796 от 19.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1667/2018 г. на Софийския градски съд, по касационната частна жалба на Столична община, район „С.“.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Х. Н. К. от [населено място] сумата 800 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: