О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№210
София, 20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4402 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 139902 от 20.10.2017 г. на Столична община-район П. чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Д. против решение № 5915 от 14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2668 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-а състав, с което е отменено решение от 19.07.2016 г. по гр.д. № 352/2014 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Р. К. П. против Столична община установителен иск за собственост по отношение на имот с идентификатор 55419.6704.461 с площ 468 кв.м., представляващ имот пл. № 461 с площ 530 кв.м. по неодобрения кадастралния план от 1985 г., на основание изтекла придобивна давност за периода 1.01.1985 г. – 1.01.2014 г.
Р. К. П. е подала чрез пълномощника си адвокат Г. С. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата е основала иска на твърденията, че владее имота от 1985 г. по линия на самозадоволяването на МС, като е построила стопанска сграда и го ползва за стопански нужди, като общината й отказала да го закупи, поради което се позовава на придобито по давност право на собственост. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че ищцата е поискала да изкупи имота по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но й е отказано, тъй като не отговаря на условията за това и тъй като ползването на имота не е предоставено по надлежния ред, а са налице самоуправни действия по заграбването на имот, който не й принадлежи.
Въззивният съд е приел, че ответната община се позовава на нормата на чл.19 ЗСПЗЗ, а в приложното й поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост. В конкретния случай ищцата следва да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното от нея основание, а ответникът – възраженията си, че от гледа точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата, респ. общината, поради което е налице основание за включване на имота в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ищцата не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По делото не е установено процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание. Липсват каквито и да било данни ищцата, или членовете на нейното домакинство, респ. нейните наследодатели да са били земеделски кооператори. По делото не е установено да е искано възстановяване на право на собственост. Точно обратното, от удостоверения ОСЗ – П. се установява, че за процесния имот няма данни за реституционни претенции от трети лица, като от ответникът не са ангажирани доказателства, че е налице отнемане на имота от държавата, поради което да попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че правото на собственост върху имота, респ. владението върху него в реални граници не е губено, нито владението е губено в реални граници и имотът не е включен в ТКЗС, не е бил одържавяван, нито е отнеман на друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян, поради което от гледна точка на реституционното законодателство следва да се приеме, че не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. В допълнение е отбелязъл, че по делото няма нито твърдения, нито данни за изработване и влизане в сила по съответния ред на план за земеразделяне, което също е елемент от фактическия състав на посочената разпоредба. Счетено е, че извод за обратното не следва и от обстоятелството, че със заповед № РД-46-314/11.09.2000 г. е постановен отказ за придобиване на същия по реда на § 4 от ДР на ЗСПЗЗ, доколкото провеждането на тази процедура не изключва възможността правото на собственост да се претендира на различно от посоченото основание – в случая придобивна давност. Въз основа на писмените и гласните доказателства, съдът е приел, че процесното място първоначално (към 1980 г.) е било незастроено и е било обработвано като земеделски имот от майката и бащата на ищцата. След 1985-1986 г. то било използвано от нея, която поддържала градината, гледала пчелите и засадените дръвчета, а впоследствие построила и малка постройка. До момента никой не е оспорвал правата на ищцата и нейните родители и не е предявявал претенции към него. Тези показания кореспондират и с обстоятелството, че за процесния имот такси и данъци са били заплащани именно от ищцата, което обстоятелство не е било оспорено от ответника.
Доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се свеждат до въпроса: по приложението на чл.10 ЗСПЗЗ по отношение на имот в неурбанизирана към месец март 1991 г. територия, попадащ в обхвата на план за новообразуваните имоти, за който липсват данни да е включван в ТКЗС и не е заявяван за възстановяване и по отношение на който се претендира спрямо община придобивна давност чрез завладяване след обобществяването на земеделските земи /уточнен и конкретизиран от съда съобразно фактите по настоящото дело с оглед правомощията, изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като е необходимо тълкуване в кои случаи имот, в неурбанизирана територия към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и включен в обхвата на план за новообразуваните имоти попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и в кои случаи имотът е запазил реалните си граници и след обобществяването на земеделските земи и е бил годен обект на собственост и съответно на придобивна давност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5915 от 14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2668 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-а състав.
В едноседмичен срок от съобщението Столична община да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: