О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 27.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3992 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 798 от 21.06.2017г. по гр.д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 435 от 22.12.2016г. по гр.д.№ 629/2016г. на Карловски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място] против [община] иск за установяване правото на собственост на основание давностно владение в периода от 1969г. до настоящия момент върху поземлен имот с площ 2592 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ УПИ VІІ-Н. в кв.4 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ищеца Потребителна кооперация „Напредък-96”. Поддържа се, че решението е неправилно – съдът е пропуснал да обсъди съществени елементи от фактическата обстановка и необосновано е приел, че не са изпълнени условията за прилагане на придобивната давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се повдигат въпроси във връзка с характеристиките на владението и изводите на съда, че фактическата власт е била скрита и не е афиширана спрямо досегашния собственик. Според касатора тези изводи не почиват на съвкупната преценка на доказателствата и съдът не е изпълнил задължението си да подложи на обсъждане събраните доказателства и да изгради изводите си, без да пропуска някои от тях.
Ответникът [община] в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцовата кооперация излага в исковата молба, че спорният поземлен имот е отчужден пред 60-те години за нуждите на кооперацията и върху него е построен магазин за търговия на дребно. Имотът се владее от кооперацията необезпокоявано в последните петдесет години, вписан е в активите й от 1969г. и тя плаща данъци за него. Когато решила да се снабди с документ за собственост и поискала от общината издаване на необходимите документи, бил съставен акт за общинска собственост, което предизвикало предявяване на иска.
Видно от Протокол от 17.07.1969г. Комисия по § 85 ППИНМ е извършила оценка на местата, които се отчуждават за „Н.” по плана на [населено място], а именно части от имот пл. № 42, 43 и 46, които се включват в парцел VІІ-Н.. В протокола е отразено, че уличната и дворищната регулация са влезли в сила. В разписния лист към плана за тези имоти срещу имената на собствениците е отразено, че се отчуждават.
Съставеният от [община] акт за частна общинска собственост е от 03.12.2014г. с посочено правно основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. През 2016г. е одобрено изменение на ПУП и от УПИ VІІ-Н. са образувани два нови поземлени имота – УПИ VІІ-площад и озеленяване и УПИ Х-обществено обслужване. Срещу това изменение кооперацията е възразила.
Приложени са две исторически справки за Потребителна кооперация „Напред” за установяване съществуването на кооперацията от 1937г., за извършените преобразувания и промяна на наименованията й в течение на годините до настоящия момент. Видно, че през 1967г. е извършено вливане в Градската потребителна кооперация „Н.”- К..
Разпитаните свидетели сочат, че имотът е бил отчужден, магазинът е построен от кооперацията, ползва се от нея и никой не е имал претенции. Свидетелката В. е наследник на един от собствениците на терена и разказва, че след 1965г. имотът, който представлявал нива, невлязла в ТКЗС, е бил взет, за да прави Н. магазин. Свидетелката С. е била 22 г. магазинерка в магазина и също установява, че земята е била отчуждена от собствениците й, за да се построи магазина; имената на кооперацията са се сменяли, но магазина и имота са били винаги нейни и никой не е оспорвал.
Първоинстанционният съд е приел, че от 1969г. кооперацията осъществява спокойно и непрекъснато владение върху имота, заедно с владението и ползването на магазина, за който не се спори, че е на нейна собственост. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл. 86 ЗС, съдържаща забрана за придобиване на вещи, държавна собственост, защото по делото няма данни имотът да е бил собственост на държавата. По отношение на съставения от общината акт за общинска собственост съдът е изтъкнал, че той има декларативен характер и не е удостоверено валидно придобивно основание в полза на общината.
Въззивният съд е достигнал до противоположни изводи. Намерил е, че не е доказано извършено надлежно отчуждаване на имота по действащия тогава ЗПИНМ. По отношение на давностното владение е счел, че свидетелите не сочат по какъв начин кооперацията е осъществявала фактическа власт върху поземления имот. Освен това, фактическата власт е установена във връзка с ползването на магазина и представлява държане, при което презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. За да започне да тече придобивна давност е било необходимо да се извърши промяна в намерението, която да намери външна проява чрез действия, които отричат правата на досегашния собственик. Тъй като доказателства за такива действия липсват, то искът е приет за неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
От изложението на касатора може да бъде уточнен правен въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно: дали фактическа власт върху поземления имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение. Доколкото съдебна практика не е посочена, а цитираната в решението на въззивния съд визира фактическа власт, установена на правно основание – договор, така че не е относима към настоящия случай, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Към настоящето дело е присъединено ч.гр.д. №3991/2017г., което касае произнасяне на съда по разноските по реда на чл. 248ГПК. Предвид обусловения характер на отговорността за разноски от изхода на спора, то частната жалба ще бъде разгледана с решението по чл. 290 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 798 от 21.06.2017г. по гр.д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място], ЕИК[ЕИК].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 327,50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: