5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. София, 23 март 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 79 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпил е касационен протест от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 492/10.11.2017 год., постановено по ВНОХД № 1133/2017 год., по описа на Софийски апелативен съд, НО, VІІІ – ми състав. В протеста се релевират доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на САП и пледира за уважаването му по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия – адвокат П., пледира за оставяне на протеста без уважение, поради правилната преценка на въззивния съд, че следва да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият В. Б. С. изразява съжаление за извършеното и моли съда да остави въззивното решение в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда, постановена на 04.04.2017 год., по НОХД № 445/2017 год., по описа на Софийски градски съд, НО, 16- ти състав, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, подсъдимият В. Б. С. е признат за виновен в избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери 243 038,20 лева, чрез потвърждаване на неистина в декларации, съставяне на документи с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, като на основание чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата е постановена и конфискация на една втора от имуществото на подсъдимия.
По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда, в частта относно наложеното наказание, в Софийски апелативен съд е образувано ВНОХД № 1133/2017 год. С решение № 492, постановено на 10.11.2017 год. по същото дело, САС, НО, 16- ти състав изменил присъдата, като отложил изтърпяването на наложеното с нея наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационният протест срещу така постановеното въззивно решение, е процесуално допустим, тъй като е подаден от оправомощена страна.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Предходните съдебни инстанции са изложили подробни и добре обосновани съображения относно вида и размера на наказанията, които са определени на подс. С.. На първо място законосъобразно са преценили, че производството пред първата инстанция е протекло при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, поради признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, съдилищата са индивидуализирали наказанията, предвидени за извършеното от подсъдимия престъпление, отчели са смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като при превес на първите са определили санкция лишаване от свобода малко над минималния предвиден размер, която е била редуцирана с една трета. Първоинстанционният съд е преценил, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, като е взел предвид огромната вреда, която се нанася на държавния бюджет, невъзвращаемостта на загубите и масовостта на този вид престъпления- т.е. високата степен на обществена опасност на деянието.
На свой ред въззивната инстанция е приела доводите на първоинстанционния съд относно размера на наказанието лишаване от свобода, но е преценила, че е изминал период от седем години от извършване на деянието, през който подсъдимият е бил трудово ангажиран и не е имал други противообществени прояви, извършил е деянието на млада възраст, поради което изтърпяването на наказанието в местата за лишаване от свобода не би имало необходимия възпитателен ефект. Затова е отложил неговото изтърпяване по реда на чл. 66, ал.1 от НК, определяйки най-дългия изпитателен срок, предвиден в закона.
Определянето на вида и размера на наказанието и определянето на начина на неговото изтърпяване, са различни дейности на съда, регламентирани съответно в разпоредбите на чл. 54- чл. 55 от НК и по чл. 66 от НК. При определянето на вида и размера на санкцията съдът съобразява смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и възможността с оглед на превеса на едните или другите да бъдат изпълнени задачите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Поправянето, превъзпитаването и възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния законодателят в нормата на чл. 36 от НК е извел като основна задача, без да пренебрегва и осъществяването на предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на обществото. Предходните съдебни инстанции са съобразили вида и размера на санкциите с целите на специалната и генералната превенция, правилно отчитайки всички обстоятелства обуславящи обществената опасност на деянието и дееца, поради което не могат да бъдат упрекнати в нарушение на правилата по чл. 54-55 от НК.
При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, законодателят в разпоредбата на чл. 66 от НК е поставил акцент върху индивидуалната превенция –„поправянето на осъдения“. Затова са от значение индивидуалните особености на извършителя на престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта на дееца, не само към момента на извършване на деянието, но и към постановяване на присъдата, предвид възможностите за превъзпитаването му и корекция на поведението му в посока съобразяване с установения от обществото правов ред. В тази връзка правилно е заключението на въззивния съд, че изтеклият период от седем години от извършване на деянието до санкционирането му, в който подсъдимият е имал законосъобразно поведение, осъществявал е общественополезен труд, създал е семейство и отглежда двете си деца, е допринесъл за неговото превъзпитаване и поправяне, поради което не е необходимо непременно и задължително, наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно. Не следва да бъдат пренебрегнати и целите на генералната превенция, но в конкретния случай за тяхното постигане е достатъчно определянето на най-дългия предвиден в закона изпитателен срок, в рамките на който подсъдимият ще е длъжен да преосмисли извършеното и да коригира поведението си, под угрозата, ако не стори това, да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 492/10.11.2017 год., постановено по ВНОХД № 1133/2017 год., по описа на Софийски апелативен съд, НО, VІІІ – ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.