7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София, 30 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 96/2017 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитник на подсъдимия Р. А. Г. против въззивно решение № 416 от 27.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 867/2016 г. от Софийски апелативен съд.
В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като противоречивите показания на свидетелите не са достатъчни да обосноват осъдителнен съдебен акт. Настоява се за оправдаване на подсъдимия Г. или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените съображения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският градски съд с присъда № 198 от 01.07.2016 г. по НОХД № 1247/2016 г. признал подсъдимия Р. А. Г. за виновен в това, че на 16.03.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително разпространил (като продал за сумата 20 лева на Н. А.) високорисково наркотично вещество – амфетамин с тегло 0,42 гр., на стойност 12,60 лева; амфетамин с тегло 0,46 гр., на стойност 13,80 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29 и чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59 съдът приспаднал от определеното наказание лишаване от свобода периода, през който подсъдимият е бил задържан под стража.
С атакуваното сега решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата е неоснователна.
Основните аргументи в жалбата, доразвити в съдебното заседание, се състоят в оспорване на изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелите Х., И. и А., които се определят като ненадежни. Счита се, че по делото не са събрани преки доказателства в подкрепа на обвинението. Излагат се и доводи, свързани с назначената от първата инстанция съдебно-графическа експертиза, както и че с присъдата съдът не се е произнесъл относно иззетите от подсъдимия вещи.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че идентични възражения относно достоверността на гласните доказателствени източници са били предмет на въззивна проверка и съдът е аргументирал основанията си да ги отхвърли.
Втората инстанция е подложила на собствена обективна проверка цялата доказателствена съвкупност, но това не е довело до разколебаване на изводите, направени от първостепенния съд, за правдивост на съобщената от свидетелите И. и Х. информация. Проверено е възражението на защитата, че свидетелят Х. не е имал възможност да наблюдава случващото се в лекия автомобил. Данните за личните възприятия на свидетеля Х. относно размяната на дребни предмети между подсъдимия Г. и свидетелката А. в лекия автомобил са обсъдени с оглед тяхната убедителност, последователност, безпротиворечивост и съвместимост с останалите доказателствени източници – показанията на И., А., съдържанието на протоколите за обиск. Въз основа на извършения доказателствен анализ съдът логично е заключил, че дистанцията, от която свидетелят е наблюдавал, след приближаването си до лекия автомобил, е позволявала да възприеме размяната на предмети между подсъдимия Г. и А.. Именно това възприето от свидетеля обстоятелство е продиктувало и следващите действия на полицейските служители – да последват и спрат за проверка свидетелката А., след напускането й на автомобила, у която са открити инкриминираните наркотични вещества при извършения обиск.
Упрекът, че съдът безкритично се е доверил на показанията на свидетелката А., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, е неоснователен. Преките доказателства, изводими от тези показания, са проверени не само чрез констатиране на тяхната последователност и непротиворечивост, но и в контекста на подкрепящите ги данни, съдържащи се в останалите доказателствени източници.
Инкриминираното наркотично вещество, както се каза вече, е намерено у свидетелката А.. При спирането й за проверка от полицейските служители тя е посочила, че е придобила същото от подсъдимия Г. няколко минути преди това. В показанията си А. подробно описва как се свързва с доставчика си – подсъдимия Г., къде се осъществяват срещите (в лекия автомобил, спиран в близост до дома й), каква е цената и вида на наркотичното вещество. Детайлите относно мястото на срещата, пребиваването й в лекия автомобил на подсъдимия, размяната на предмети между тях са напълно съвместими с изнесената от свидетелите Х. и И. доказателствена информация, с намереното у нея наркотично вещество, съответно парични средства у подсъдимия.
Доказателствена подкрепа на споделеното от А. съдът е открил и в показанията на свидетеля А.. Съдържащата се в тях информация за изявленията на свидетелката относно лицето, продало й наркотичното вещество, са ценени от съда като доказателства, насочени към проверка на преките доказателства, събрани по делото. Те не са заместили показанията на свидетелката А., а са послужили като изходна позиция за преценка на тяхната обективност, наред с останалия доказателствен материал.
Неубедително е твърдението, че по делото не са събрани преки доказателства, поради което и обвинението е останало недоказано. По повод идентично възражение въззивният съд е изложил принципно верни разсъждения относно косвените доказателства и възможността само въз основа на тях да се направи извод относно даден факт.
В конкретния случай в доказателствената съвкупност се съдържат не само косвени доказателства, но и преки, изводими от показанията на А.. Известно е, че косвените доказателства могат да послужат за основа на осъдителна присъда – самостоятелно или в съчетание с преки доказателства. При боравенето с косвени доказателства съдът дължи задълбочена оценка на тяхната достоверност и на установените факти, за да проследи дали между тях съществува неразривна връзка, водеща до единствено възможен и необорим извод относно основния факт на доказване. Въззивният съд се е справил успешно с тази задача, тъй като внимателно е проверил всеки доказателствен източник, излагайки убедителни аргументи за изводимите от тях доказателствени факти и за значението им при установяване на обстоятелствата, от кръга по чл. 102 от НПК.
Неоснователно е оплакването, че съдът е пренебрегнал обясненията на подсъдимия, с които той отрича да е разпространил наркотичното вещество на А.. В мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения защо съдът не кредитира данните, събрани от този доказателствен източник. Обсъжданата информация е анализирана в общия доказателствен контекст и правилно е възприета като защитна теза.
Вложеното от защитата значение на факта, че при извършеното претърсване в дома на подсъдимия Г. не са открити наркотични вещества, е несподелимо. Този факт не очертава доказателствен дефицит още по-малко може да обуслови извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, което е за разпространение на конкретно наркотично вещество чрез продажбата му на А.. Събраните и обсъдени от предходните инстанции доказателства и доказателствени средства напълно удовлетворяват стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК.
В съдебно заседание защитата очевидно поставя под съмнение и данните, изводими от протокола за обиск на А., твърдейки, че същият е написан от „друг човек, докато е била в полицията”, а съдебно-графическата експертиза е заключила, че подписът е положен от свидетелката.
Неяснотата в поддържаното възражение не е единственото основание за неговата несъстоятелност. В хода на съдебното следствие първата инстанция е назначила съдебно-графическа експертиза със задача : ръкописният текст в графа „обяснения на лицето за намерените предмети, книжа и др.” в протокол за обиск и изземване от 16.03.2015 г. дали е написан, а подписът за „обискиран” дали е положен от Н. А.. След необходимите изследвания вещото лице е заключило, че ръкописният текст в посочената графа е написан, а подписът е положен от А.. Обсъжданият протокол съдържа всички реквизити, изискуеми от закона. От разпита на поемни лица ясно се установява редът, по който е проведено действието и събраните доказателства, както и достоверното им отразяване в съставения протокол.
Поставеният акцент от защитата върху липсата на произнасяне с присъдата относно иззетите от подсъдимия вещи (два телефона и ключ от дома му) не допринася с нищо към тезата за недоказаност на обвинението. Процесуалният закон съдържа регламент за произнасяне по въпроса за веществените доказателства (ако вещите са такива), отделно от присъдата.
Оплакването, че в хода на досъдебното производство подсъдимия Г. е бил без защита в даден момент, не държи сметка за данните по делото. Прегледът им очертава, че подсъдимият е бил защитаван последователно от двама защитници по свой избор, от които се е отказал. След изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция” защитата, осигурена от адвокат, не е била задължителна на никое от основанията, посочени в чл. 94, ал.1 от НПК. Разследващият орган е назначил служебен защитник, който е участвал в действията по разследване, извършвани с подсъдимия – виж, протокол за очна ставка от 25.01.2016 г., както и постановлението от 11.02.2016 г. за привличане в качеството му на обвиняем, което е предявено на 29.02.2016 г. също в присъствие на служебния защитник.
Обобщено, настоящата проверка не установи съществени процесуални нарушения, представляващи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Процесуалната дейност, извършена от втората инстанция, е в съгласие с разпоредбата на чл. 14 от НПК, задължаваща съда да обоснове своето вътрешно убеждение въз основа на пълно всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото.
В касационната жалба не се излагат доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК, по които Върховният касационен съд да дължи произнасяне.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 416/27.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 867/2016 г. от Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.