Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр. София, 27 ноември 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря…………Аврора Караджова…………….и с участието на прокурора………………….Руско КАРАГОГОВ……………………………..изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1469 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на адвокати Л. П. и Д. Д. – защитници на осъдения С. В. В. за възобновяване на нохд № 65/2012г. на Районен съд гр. Златоград и внохд № 22/2013г. на Окръжен съд гр. Смолян. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се свързва с използването на доказателства, събрани в нарушение на процесуалния ред и неправилна оценка на доказателствения материал от страна на окръжния съд, изразила се в игнориране на едни доказателства и превратно тълкуване на други. Оспорват се изводите на инстанционните съдилища, че на пострадалия е причинено увреждане с характеристиката на средна телесна повреда, като се твърди, че е налице лека телесна повреда по смисъла на НК. По отношение на наказанието се поддържа, че е налице нарушение на принципа за „reformatio in pejus”, с налагането на по – тежко наказание без съответен протест от прокурор и определянето на изпитателен срок в нарушение на нормата на чл.66, ал.2 от НК. Настоява се за възобновяване на делото като алтернативно се предлага постановяването на оправдателна присъда; връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или на досъдебното производство или изменяване на присъдата и въззивното решение.
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от защитниците на осъдения В. със същите аргументи и искане.
Частният обвинител и граждански ищец М. К. счита, че няма основания за възобновяване на делото.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането в частта относно наказанието, предвид допуснато нарушение на чл.66, ал.2 от НК.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
Искането за възобновяване е второ по ред. С решение № 307 от 25.06.2012г., постановено по н.д. № 732/12г. на ВКС, І н.о., по реда на възобновяването били отменени въззивно решение № 110/11.01.2012г., постановено по внохд № 121/11г. на Окръжен съд гр. Смолян и присъда № 204/12.10.2011г. по нохд № 43/11 г. на Районен съд гр. Златоград, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – разглеждане на първоинстанционното дело от незаконен състав. С решението на касационната инстанция делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С присъда № 6 от 08.02.2013г., постановена по новообразуваното нохд № 65/12г. на районен съд гр. Златоград, С. В. В. бил признат за виновен в това, че на 28.04.2008 г. около 03:30 часа в [населено място] причинил на М. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с последвало дефинитивно (остатъчно и неподлежащо на оздравителна самопромяна) изкривяване на носната преграда вляво с 30%, както и намаление на носното дишане вляво с 30%, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и в мозъчно сътресение, довело до посттравматична церебрастения, също причинило постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, като бил оправдан по обвинението за това, чрез причиняване на горепосочените увреждания да е извършил две отделни престъпления, квалифицирани по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Със същата присъда В. бил осъден да заплати на М. И. К. обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като искът бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 150000 (сто и петдесет хиляди лева).
Срещу така постановената присъда постъпили въззивни жалби от частния обвинител К. с искане за увеличаване на наложеното наказание; отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК и уважаване на гражданската претенция в пълен размер и от подсъдимия В. с настояване за оправдаването му и отхвърляне на гражданския иск. Въз основа на постъпилите жалби било образувано внохд № 22/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Смолян. С решение № 156 от 15.04.2013г. първоинстанционната присъда била изменена, като наложеното на подсъдимия наказание било увеличено на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, а размерът на изпитателния срок по чл.66 от НК бил увеличен на пет години.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно относно нарушаването на процесуалните правила при определяне на наказанието и в гражданската част, а в останалата си част – неоснователно.
Не са налице съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на защита. При първоинстанционното разглеждане на делото съдът е положил максимални усилия да издири и разпита непосредствено свидетелите В. Д. и С. Б.. След получаването на сведения, че те, както и св. П. М. се намират в чужбина с неизвестно местонахождение, е прочел показанията им, депозирани по нохд 208/09г. по описа на РС Златоград, на основание чл.281, ал.1 т.4 от НПК. За прочитането на показанията на свидетели по същото дело пред друг състав на първоинстанционния съд не се изисква съгласие на страните, включително и на защитата. Излага се довод, че показанията на тези трима свидетели по нохд № 208/09г. представляват негодни доказателствени средства, тъй били дадени в отсъствието на защитник, а с поставянето им в основата на съдебния си акт, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационният съд констатира, че в съдебното заседание на 22.01.2010г. по нохд 208/09г., проведено в отсъствието на защитник, е бил разпитан единствено св. Б.. Останалите двама свидетели – Д. и М. са били разпитани съответно в заседанията на 26.03.2010г. и 12.10.2010г., на които подсъдимият В. се е явил със защитник адв. Д.. В този смисъл като негодни доказателствени средства могат да бъдат приети единствено показанията на св. Б.. Доколкото приетата от първостепенния съд фактическа обстановка се установява и от други доказателствени средства, включително и показанията на В. Д., изключването на показанията на св. Б. от доказателствата по делото не би се отразило по никакъв начин на изводите на първостепенния съд, поради което макар да е налице допуснато процесуално нарушение, то не се явява съществено.
При анализа на доказателствата в първата инстанция не са били допуснати логически грешки или игнорирани доказателства. Съдът е изложил подробни съображения на кои от свидетелските показания дава вяра и по какви съображения. След като не са допуснати процесуални нарушения, свързани със събирането и анализа на доказателствения материал при формирането на вътрешното убеждение, за касационния съд не е налице процесуална възможност да проверява обосноваността на постановените съдебни актове от инстанционните съдилища.
Не е налице и твърдяното нарушение на правото на защита, свързано с отказ на съда да назначи експертиза за проверка на причинените увреждания на К. след личен преглед. Такава експертиза е била назначена по внохд № 129/10г. на окръжен съд гр. Смолян и изготвена от вещите лица Г., И. и Ф. – всички специалисти невролози. Извършените от експертите изследвания на база личен преглед на освидетелствания и проведени електроенцефалографски и електромиографски (на лицеви мускули) изследвания са им дали основание да дадат заключение, че К. страда от посттравматична церебрастения, която е в причинна връзка с черепномозъчната травма, получена през м. април 2008г. Вещите лица са били изслушани в заседанието на районния съд по нохд № 65/12г. на РС гр. Златоград, като в мотивите си първоинстанционният съд е изложил съображения за кредитирането на това заключение.
Не отговаря на действителното положение и твърдението, че пострадалият не бил на лечение в здравно заведение след инцидента, а всички документи били издадени единадесет месеца по – късно. На л. 53 от внохд № 129/10г. на Смолянски окръжен съд са приложени епикриза от хирургично отделение на МБАЛ „проф. д-р А. Ш.” Е. [населено място] и лична амбулаторна карта на М. К., удостоверяващи хоспитализиране в отделението за периода 29.04. – 06.05.2008г. с диагноза ЧМТ и фрактура на назалните кости. Тези увреждания са довели според експертите до посттравматична церебрастения, (представляваща постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота) и намаляване на дишането с 30%. вследствие счупване на носните кости и изкривяване на носната преграда. Изводите на инстанционните съдилища, че е причинена една средна телесна повреда при наличието на две увреждания, всяко едно от които притежава характеристиката на средна телесна повреда са верни, с което материалният закон е бил приложен правилно. Не може да бъде възприета на следващо място и тезата, че с кредитирането на показанията на пострадалия К., който твърди, че бил държан за ръцете от свидетелите Б. и Д. по време на побоя, съдът нарушил закона, като не приел наличието на съучастие. При липса на повдигнато обвинение срещу осъдения за осъществяване на престъплението в съучастие, същият не би могъл да бъде осъден по не предявено обвинение.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно, но не по изложените в искането съображения. Не е налице нарушение на принципа за „reformatio in pejus” при налагане на наказанието на осъдения, за каквото се твърди в искането. Както е известно от правната теория, при липса на съответен протест или жалба на частния обвинител, респ. частния тъжител, първата инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане няма право да приложи закон за по – тежко наказуемо престъпление или да увеличи наказанието на подсъдимия. Както в теорията, така и в практиката не е спорно, че тази забрана не е пречка за връщане на делото за допълнително разследване на досъдебното производство и съответно при внасянето на нов обвинителен акт – за прилагането на закон за по – тежко наказуемо престъпление или увеличаване на наказанието. Постановената присъда по нохд № 208/09г. на РС гр. Златоград е била отменена от въззивния съд, а делото – върнато на прокурора. Производството по нохд № 43/11г. на същия съд е било образувано по внесен нов обвинителен акт. Наложеното наказание на В. с присъдата по това дело е в размер на осемнадесет месеца „лишаване от свобода”, а гражданският иск за причинени неимуществени вреди е уважен за 25 000лв. С въззивното решение по внохд № 121/11г. на ОС гр. Смолян обезщетението било намалено на 15 000лв. С първоинстанционната присъда по нохд № 65/12г. на РС гр. Златоград е наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С решението на въззивната инстанция наложеното наказание лишаване от свобода е увеличено на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, а изпитателният срок е увеличен на пет години. Извършеното от окръжния съд гр. Смолян увеличение на наказанието е въз основа на съответна жалба на частния обвинител и не надвишава срока на наложеното такова по нохд № 43/11г., с което визираният по- горе принцип не е бил нарушен. Като единствен аргумент за увеличаване на наказанието окръжният съд е посочил неблагоприятната прогноза за здравословното състояние на пострадалия. Същевременно обаче не е бил отчетен изминалият период от време от осъществяване на деянието и налагането на наказанието за него, което според практиката на европейския съд по правата на човека се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство В този смисъл касационният съд счита, че наложеното на осъдения наказание като явно несправедливо следва да се намали до размера, наложен с първоинстанционната присъда.
Основателно е и твърдението за нарушаване на правилото на чл.66, ал.2 от НК от страна на окръжния съд, който е определил изпитателен срок, надвишаващ с повече от три години размера на наказанието. Това нарушение подлежи на корекция от касационната инстанция с определяне на минимално допустимия изпитателен срок от три години.
Гражданският иск в първоинстанционното производство е бил предявен преди даване ход на съдебното следствие устно от пострадалия, който претендирал за обезщетение за имуществени вреди в размер на 17500 лв. и неимуществени такива в размер на 150 000лв., като до разглеждане била допусната само претенцията за неимуществени вреди. Допуснатата от съда грешка в определението, с което е приет гражданския иск, поправена впоследствие, няма процесуалната стойност, придавана й от защитниците на осъдения. Гражданският иск е бил предявен своевременно, като ясно е била заявена претенцията за неимуществени вреди, с което процесуалните права на подсъдимия са били спазени, а с крайния си акт съдът е определил по справедливост и конкретния размер на обезщетението. Следва да се отбележи, че с присъждането на сума от 20 000 лв. първостепенният съд е влошил положението на осъденото лице. Това е така, тъй като с въззивното решение по внохд № 121/11г. размерът на обезщетението бил намален на 15 000 лв. С влизането в сила на въззивния съдебен акт, той не е могъл да бъде атакуван от частния обвинител. Искането на осъдения В. за възобновяване на делото е било уважено от ВКС с решението, постановено по н.д. № 732/12г. на І н.о. и делото – върнато за ново разглеждане. Обстоятелството, че осъденият е реализирал правото си да поиска възобновяване на производството не може да доведе до влошаване на положението му, включително и относно гражданската претенция, което налага корекция и в тази част, като присъденото обезщетение следва да бъде намалено до размера, присъден по внохд № 121/11г. на Окръжен съд Смолян. Основателно е и оплакването, че с първоинстанционния съдебен акт върху уважената претенция е присъдена лихва, която не е била поискана при устното предявяване на гражданския иск. Посоченото нарушение е било констатирано от окръжния съд в мотивите на въззивното решение, но не е намерило израз в диспозитива на същото. По тези съображения касационният съд намери, че следва да коригира въззивния съдебен акт и в тази му част.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 156 от 15.04.2013г., постановено по внохд № 22/13г. на Окръжен съд гр. Смолян и потвърдената с него присъда № 6 от 08.02.2013г., по нохд № 65/12г. на районен съд гр. Златоград, като:
– намалява наложеното на подсъдимия С. В. В. наказание на една година „лишаване от свобода” и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на три години;
– намалява размера на обезщетението за неимуществени вреди в полза на М. И. К. на 15 000 лв. и отменя присъдената върху това обезщетение законна лихва;
– намалява размера на ДТ върху уважената част на гражданския иск на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :