7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. София, 31 октомври 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев
Валя Рушанова
при участие на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Ивайло Симов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 727 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – гр. София, срещу решение № 198 от 03 май 2017 година на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, по внохд № 299 / 2017 година, с което е потвърдена присъда № 5 от 15 февруари 2017 година на Софийския окръжен съд, НО, 4-ти състав, постановена по нохд № 383 / 2016 година по описа на този съд.
В касационния протест са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се наличие на допуснати от първоинстанционния съд и неотстранени от въззивния съд конкретни нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност – непроведени разпити в качеството на свидетели на поемните лица, участвали при извършване на оглед, както и на полицейските служители, провели предварителни „беседи” с подсъдимия, а също и неизясняване на въпроса за реабилитацията на подсъдимия по отношение на предходни негови осъждания. Тези нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от НПК са довели до формиране от съда на ненадлежни изводи по фактите във връзка с авторството на инкриминираното деяние и в резултат – до неправилното цялостно оправдаване на подсъдимия И. И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. С протеста се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на Апелативната прокуратура – гр. София, при наведените в него касационни основания и данни, които ги подкрепят, както и отправеното до касационната инстанция искане.
Подсъдимият И. М. И. не участва лично пред ВКС. Представлява се от назначения на досъдебното производство за служебен защитник адвокат Л. А. от Софийската адвокатска колегия, която оспорва протеста, намира решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С постановената по делото присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. М. И. за невиновен в това, на 10. 05. 2014 година, на ГКПП – Калотина, Софийска област, да е направил опит да изнесе извън границата на страната, без съответно разрешение, културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН, ред. ДВ, бр. 93/24. 11. 2009 година), а именно – монета, медна, късноримска, на император П., автентична и представляваща движима културна ценност, на стойност 200 (двеста) лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – намесата на митническите власти, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В производство, инициирано по протест на прокурор при Софийската окръжна прокуратура, е извършена въззивната проверка на присъдата и е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло.
ВКС намира подадения касационен протест срещу решението на въззивния съд за неоснователен и съображенията за това са следните:
Внимателният прочит на протеста дава основание за извода, че представителят на обвинителната власт оспорва потвърденото от въззивния съд оправдаване на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение, черпейки доводи за това от заявени пропуски в доказателствената дейност на съда, препятствали установяването на нови фактически данни, които биха били установени при извършване на всестранно и пълно разследване, каквото не е проведено по делото (с. 2 от протеста). Като не е разпитал в качеството на свидетели поемните лица В. И. и Г. Б., участвали в извършения оглед на местопрестъплението, а също и полицейските служители В. Ц. и В. Н., съдът, според обвинителната власт, е нарушил процесуалния закон, тъй като установените нови фактически данни биха били свързани с обстоятелствата по делото и биха допринесли за тяхното изясняване (с. 3 от протеста).
Тези доводи не могат да бъдат споделени.
Преди всичко, следва да се отрази несъмнената констатация, която ВКС прави, че такива конкретни възражения и съпътстващи ги доводи за попълване на доказателствената съвкупност, се правят за първи път в подадения касационен протест. Посочените в него лица, като възможни свидетели и източници на гласни доказателства, не фигурират в приложението към обвинителния акт, не са били предмет на доказателствени искания, не са и част от съдържанието на подадения въззивен протест и допълнението към него (вж. протоколи от съдебни заседания на л. 104 и л. 136 от нох дело, също и на л. 26 от внох дело). Известно е, че тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи (чл. 103, ал. 1 от НПК) и че съдът събира доказателства по направените от страните искания и по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК). Същевременно е видно, че заявените в протеста и подлежащи на установяване нови обстоятелства, са вече установени и имат надлежна доказателствена основа, както ще бъде обсъдено по-долу в решението.
1. Отразената в протеста констатация, че съдът е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед като цяло, не е коректна. Съдът е сторил това само по отношение на онази част от протокола, удостоверяваща изземването от салона на автобуса на вещи, означени като обекти от № 1 до № 5. В тази връзка, въззивният съд е изложил подробни съображения в решението си (с. 7 от същото), които принципно следва да бъдат споделени. Същественото в случая е, че протоколът удостоверява всички онези обстоятелства, за които в протеста се твърди, че биха представлявали нови фактически данни и биха имали значение за решаване на делото, а именно – намирането на черен найлонов плик под седалки №№ 15 и 16, вдясно, установените в него найлонови пликчета с различен брой монети в тях, подробно описани, тяхното запечатване с етикети за веществени доказателства и подписи на поемните лица и експерта, както и изготвянето на фотоалбум за извършеното процесуално-следствено действие, приложен на л. 10 – л. 20 от ДП. Впоследствие, намерените при огледа предмети са били обект на експертно изследване, надлежно възложено с постановление от 10. 05. 2014 година (л. 52 от ДП), подробно са описани в него и в заключението на експертите и не пораждат никакво съмнение за своите характеристики и идентичност.
Или иначе казано, протоколът за оглед съвсем не е единственото доказателствено средство, установяващо предмета на инкриминираното деяние. В тази насока, освен посочените писмени доказателства, са и показанията на митническия служител Т., на пътника от автобуса С., обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК, в които той не е отрекъл закупуването на монетите, открити от митническите служители и е потвърдил незнанието си за наличието между фалшификатите на инкриминираната автентична медна късноримска монета (л. 118 от ДП).
Протоколът за оглед е изготвен по правилата на НПК, съдържа всички необходими реквизити и удостоверява действие по разследването, което не изисква предварително разрешение или последващо съдебно одобрение, съгл. чл. 155 и сл. от НПК. То е извършено от надлежен орган по разследването и в присъствието на поемни лица. Що се касае до отразеното в протокола за оглед „изземване” на обекти от № 1 до № 5 (л. 9 от ДП), необходимо е да се съобрази и обстоятелството, че автобусът вече е бил претърсен от митническите служители в рамките на техните правомощия в специалната административна процедура по ЗМ и това е отразено в съставения срещу неизвестен нарушител АУАН № 254 от 10. 05. 2014 година (л. 23 от ДП). Съображения в тази насока, макар и лаконични, въззивният съд е изложил на с. 7 от решението си.
2. На следващо място, в протеста се възразява липсата на проявена от съда активност за попълване на доказателствената съвкупност със свидетелските показания на двамата полицейски служители Ц. и Н.. Пак там (на с. 3) са посочени и източниците на данни в тази насока, като намиращи се на л. 24 – л. 28 от ДП, а именно – докладна записка от Вл. Ц. – ст. инспектор към ГПУ – Калотина и писмени обяснения от И. М. И., снети от Ц. в присъствието на инспектор Н., вкл. данни за проведени „беседи” с лицето. Твърди се в протеста, че „беседите” съдържат изявление на придобилия впоследствие процесуалното качество на обвиняем И. И. относно закупуването на монетите, къде ги е поставил в автобуса и в какво състояние е бил при качването си в него.
Атакуваният съдебен акт на въззивния съд не съдържа съображения в тази насока, а и такива доводи не са навеждани пред него.
Възражението в протеста очевидно се основава на данните от посочената докладна записка, която не е източник на правнорелевантни факти. Твърди се, че Ц. и Н., като служители в Гранично полицейско управление – Калотина, са участвали при извършената на границата рутинна проверка от митнически и гранични служители на автобуса, на пътниците и на багажа, а непосредствено след намирането на плика под седалките в автобуса, са уведомили разследващия полицай, провели са въпросните „беседи” и са снели обяснения от И.. Проведените „беседи” не са обективирани в писмени документи.
Безспорно е, че процесуалният закон и правната наука не познават процесуалноследствено действие като беседа, събеседване, разговор и пр. Проведените от полицейските служители беседи с подс. И., обективно задържан при условията и регламента на ЗМВР и без да има все още каквото и да било процесуално качество, по същността си не са нищо друго, освен предварително снети обяснения от лице, за което има данни и съмнения да е съпричастно към извършено престъпление. Те имат само оперативна стойност с цел получаване на информация за началото и насоките на разследването, за разработването на следствени версии и работа „по горещи следи” и никога не са третирани като доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти. Чрез беседата не могат да се събират валидни доказателства, тъй като обратното би означавало да се заобикаля процесуалният ред за снемане на обяснения от обвиняемия след повдигане на обвинение и разясняване на процесуалните му права. Изложеното в протеста твърдение, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, принципно е вярно. Въпрос на конкретна преценка във всеки отделен случай е необходимостта от попълване на доказателствената съвкупност с такива гласни доказателства с оглед тяхната относимост и достатъчност на доказателствата като цяло, още повече, че доказателствените факти на проведените с подсъдимия И. разговори и съобщените от него обстоятелства биха имали характер на производни доказателства, служещи единствено за проверка на първични такива.
Отделен е въпросът, че фактът на тези беседи и тяхното съдържание могат да бъдат определени като значително надценени в доводите на подадения касационен протест.
3. Заявената в протеста проблематика във връзка с предходните осъждания на подсъдимия И. и неяснота за настъпила (или не) реабилитация за тях поради липсата на данни за заплащане на наложено му наказание глоба, вероятно е обвързана с изложените алтернативно в съдебния акт съображения за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, защото само там тя е коментирана (с. 11 от решението). Макар поначало да не споделя подобен подход към съдържанието на решението, настоящият касационен състав намира, че в случая той по никакъв начин не е опорочил това съдържание и не е попречил на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. При формирания извод за правилност и законосъобразност на постановената присъда и на оправдаването на подсъдимия И. поради недоказаност по изискуемия от закона начин на обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 278а, ал. 4 от НК, за извършване на което му е повдигнато обвинение, поставените въпроси относно съдимостта и реабилитацията му са без значение в рамките на конкретното наказателно производство.
При изложените съображения ВКС намира, че релевираните в протеста касационни основания не са налице. При надлежно установени факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК, предходните съдебни инстанции са имали основание да приемат недоказаност по категоричен и несъмнен начин на принадлежността на намерената на пода на автобуса монета и най-вече – незнание на подсъдимия И. за нейната автентичност и характеристика на движима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Така че, оправдаването на подсъдимия И. за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 4 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК е базирано на данните по делото и на тяхната надлежна оценка и анализ, които не разкриват игнориране или превратност в дейността на съда. Съдържанието на решението позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и по правото, като това е сторено по предписания в закона начин.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 03 май 2017 година на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, по внохд № 299 / 2017 година, с което е потвърдена присъда № 5 от 15 февруари 2017 година на Софийския окръжен съд, НО, 4-ти състав, постановена по нохд № 383 / 2016 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.