РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 45
София, 21.03.2017 година
Капка Костова – Председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах частна жалба от З. М., в качеството му на частен тъжител, с вх. № 2824/21.03.2017 г. срещу определение № 69 от 13.02.2017 г. на Окръжен съд – Русе по в.н.ч.х.д. № 510/2016 г. по описа на същия съд,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 07.07.2016 г., постановена по н.ч.х.д. № 423/2016 г. Районен съд – Русе е признал подсъдимия Т. М. С. за невиновен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2, от НК.
Окръжен съд – Русе с въззивно решение от 03.11.2016 г. постановено по в.н.ч.х.д. № 510/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда.
По жалба на подсъдимия С. на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът в отделно производство и с отделно определение от 13.02.2017 г., се произнесъл по въпроса за разноските, тъй като това било пропуснато с решението.
Въпреки, че въззивният съд е дал възможност за обжалване пред ВКС, в конкретния случай постановеното определение не е от категорията актове подлежащи на касационна проверка. Съгласно чл. 346, т. 3 от НПК на касационно обжалване подлежат определенията по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени от въззивния съд, в случай на нова присъда, докато настоящото определение не е от тази категория.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК, предвижда, че определението за разноски по делото подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Производството се развива пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от Кодекса – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определения и разпореждания“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда постановил съдебния акт като първа инстанция. В случай, че такова определение е постановено от районен съд се обжалва пред съответния окръжен съд. Ако обаче определението е постановено от въззивния съд съществуват следните възможности: ако определението е постановено в случай на нова присъда подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 346, т. 3 от НПК, ако не е постановено в случай на нова присъдата – не подлежи на обжалване отделно от съдебния акт. Казано по друг начин, когато присъдата на въззивния съд, с която той е следвало да се произнесе по въпроса за разноските не подлежи на касационен контрол, то и определението по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК не подлежи на такъв. Както стана ясно и по – горе, настоящото наказателно производство е именно такова – въззивният съд се е произнесъл с решение, а не с нова присъда.
С оглед изложеното следва правният извод, че в процесното определение на въззивния съд не подлежи на обжалване въобще, още по – малко пред ВКС, поради което делото следва да се върне на Окръжен съд – Русе, който да изпълни процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото да се върне на Окръжен съд – Русе за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на настоящето разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст