РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 02.09.2016 година
Капка Костова – Председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах касационна жалба с вх. № 9325/01.09.2016 г. срещу обратна присъда № 103 от 01.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 4430/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
УСТАНОВИХ:
Касационна жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, но съдържанието й не съответства на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Жалбоподателят бланкетно е посочил всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК без да излага каквито и да е било данни в тяхна подкрепа. Твърди, че е опорочено формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд и правилата на формалната логика, но не сочи конкретни доводи за това. Счита, че присъдата почива на предположения, без да ги индивидуализира. Алтернативно оспорва размера на наложеното наказание, считайки го за несправедливо, но не излага аргументи в тази насока.
Независимо от това въззивният съд е приел, че депозираната жалба е редовна и съдържа изискуемите от закона реквизити, изпратил е съобщения на страните с преписи от изготвените мотиви и указание за допълване на касационната жалба и въпреки че не е изчакал изтичането на 7- дневния срок от получаване съобщението от гражданския ищец и частен обвинител- Р. В. В. е администрирал жалбата до Върховен касационен съд.
Считам, че подадената касационна жалба не може да инициира производство за проверка на въззивния съдебен акт поради следните съображения:
Съдържанието на касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по Глава двадесет и трета от НПК, поради което не може да има бланкетен характер. Въпреки че в жалбата е посочено, че ще бъде допълнена до даване ход на делото, това обстоятелство не би могло да санира изначално нередовността й. Съгласно чл.351, ал.3 от НПК допълнителни писмени изложения могат да се направят единствено за допълване доводите, посочени в жалбата. Тази възможност съществува само при депозирана редовна касационна жалба със съдържание, съответстващо на разпоредбата на чл.351, ал.1 и ал.2 от НПК. Правото на допълване означава право на допълнителна обосновка на вече подадена в срока за обжалване касационна жалба. Следователно по реда на чл.351, ал.3 от НПК страната има възможност само да доразвие ангажираните с подадената жалба основания. Такова допълване в настоящия случай не би могло да се изпълни, тъй като жалбата е изначално нередовна за образуване на касационно производство.
Ревизионното начало не е характерно за производството пред касационната инстанция, с оглед на което проверката, която се осъществява касае единствено обжалвалите части и страни и се отнася само за посочените касационни основания.
Въпреки установеното несъответствие между съдържанието на подадената касационна жалба и това, което е изискуемо от НПК, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да върне касационната жалба на подателя й.
Необходимо е същата да се върне на въззивния съд, който да изпълни процедурата на чл.351, ал.4, т.1 от НПК с всички произтичащи от това последици за страните.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Софийския градски съд за изпълнение на процедурата по чл.351, ал.4, т.1 НПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст