РАЗПОРЕЖДАНЕ
№212
София, 16.10.2017 година
Капка Костова – Председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах касационна жалба на частния обвинител Б. К. П., чрез законен представител Х. А. Х., чрез повереник адв. Р. Н., с вх. № 9872/13.10.2017 г., срещу въззивно решение № 344 от 14.07.2017 г. по в.н.о.х.д. № 596/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд,
УСТАНОВИХ:
С присъда № 1036 от 23.02.2017 г. по н.о.х.д. № 16/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, подсъдимата М. Осева е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, предл. 1, б.“б“, предл. 1 вр.ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест от прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград и жалба от частния обвинител Б. К. П., чрез законен представител Х. А. Х., чрез повереник адв. Р. Н., със съдържащо се в тях искане за отмяна на освобождаването на подсъдимата от изтърпяване на наказанието на основание чл. 66 от НК.
С разпореждане от 21.03.2017г. на председателя и съдия – докладчик на съда, жалбата на частния обвинител е върната, тъй като е била просрочена. Разпореждането е съобщено на 28.03.2017г., но не е обжалвано от частния обвинител и е влязло в сила.
Въззивното наказателно производство е образувано и разгледано единствено по протест на прокурора и е завършило с постановяване на решение от 14.07.2017г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Изложеното относно процесуалното развитие на делото обосновава извод за недопустимост на касационната жалба.
Практиката на ВКС е последователна относно това, че правото на касационно обжалване се поражда поначало като резултат от упражненото право на въззивно обжалване. В случая е налице влязло в сила разпореждане за връщане на въззивната жалба на частния обвинител Б. К. П., чрез законен представител Х. А. Х., чийто правен ефект е идентичен с последиците от неупражняване правото на въззивна жалба.
Освен горното от значение е и това, че с решението на Софийския апелативен съд е потвърдена изцяло присъдата на Окръжен съд – Благоевград /вкл. в частта на приложение на чл. 66 от НК/. При това положение не са налице нови изводи на въззивния съд, които да засягат в една или друга степен правата и законните интереси на частния обвинител и които да подлежат на защита, посредством упражняване правото на касационна жалба и проверка на постановения съдебен акт.
Ето защо касационната жалба не може да образува производство по Глава двадесет и трета от НПК, тъй като е процесуално недопустима.
Въпреки установеното, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да върне касационната жалба на подателя й. Това е следвало да направи Софийски апелативен съд, а не да администрира делото до ВКС.
Жалбата на частния обвинител Б. К. П., чрез законен представител Х. А. Х., чрез повереник адв. Р. Н. следва да се върне на Софийски апелативен съд, който да изпълни процедурата на чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК с всички произтичащи от това последици.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Софийския апелативен съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст