РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 105
гр. София, 07.06.2017 г.
Капка Костова – Председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах подадената от Р. Г. К., чрез адв. Р. Н. касационна жалба с вх. № 5520/06.06.2017 г. срещу присъда № 136/17.05.2017 г. постановена по в.н.о.х.д. № 1726/2017 г. по описа на Софийски градски съд,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 03.02.2016 г. постановена по н.о.х.д. № 12022/2014 г. по описа на Районен съд- гр. София, подсъдимата Р. К. е призната за виновна в това, че на 14.03.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала от неистински официален документ /съответно в кантората на нотариус К. К., пред помощник нотариус Т. П. и в офис на Регионална фармацевтична колегия- София, пред Управителния съвет на колегията/, като предмет на деянието е документ за завършено образование, а за самото съставяне на документа от нея не може да се търси отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и е наложено наказание пробация, като пробационните мерки следва да се изпълняват за срок от една година.
По въззивна жалба на подсъдимата е образувано в.н.о.х.д. № 1726/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Производството по делото е приключило с присъда № 136/17.05.2017 г., с която първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимата е призната за виновна в това в условията на продължавано престъпление да е използвала неистински официален документ пред Управителния съвет на Регионалната фармацевтична колегия- София и е призната за невинновна по втория пункт на обвинителния акт. С присъдата подсъдимата е оправдана и за това деянието по първия пункт от обвинителния акт да е извършено в условията на продължавано престъпление, като е намалена продължителността на прилагане на пробационните мерки от една година на шест месеца. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
С касационната жалба се атакува въззивният акт в частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена. Съобразно разпоредбата на чл. 338 вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от НПК, в тази част въззивният акт има характера на решение. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК предмет на касационна проверка могат да бъдат единствено новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Оттук следва празвният извод, че атакуваният съдебен акт не е от кръга актове, които могат да бъдат предмет на касационна проверка пред Върховния касационен съд, поради което касационната жалбата срещу него се явява недопустима.
Това обстоятелство е следвало да бъде констатирано от въззивния съд при осъществяваната от него проверка, който да го съобрази и върне жалбата на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК.
Поради изложените съображения, производство пред Върховния касационен съд не може да бъде образувано, а въззивният съд следва да изпълни задължението си по администриране на жалбата съобразно чл. 351, ал. 4 от НПК.
С оглед изложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото ведно с жалбата да се върне на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл 351, ал. 4, т. 3 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
И.к.