РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 231
гр. София, 04.10.2018 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах искане за възобновяване от М. Л.С. на дисциплинарно дело № 14/2017 г. по описа на по описа на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – Варна, III-ти състав, изискано във връзка с вх. № 8862 на ВКС от 01.10.2018 г.,
установих:
Първоначално М. Л. С. е изпратила искането пряко до ВКС, където е получило вх. № 7622/21.08.2018 г. С писмо от секретар на Наказателна колегия на ВКС от 23.08.2018 г. до АК – Варна, с копие до искателя М. Л. С., искането за възобновяване с вх. № 7622/21.08.2018 г. е изпратено за окомплектоване с д.д. № 14/2017 г.
С писмо изх. № 4922/27.09.2018 г. от председател на III-ти състав на Дисциплинарен съд при АК – Варна на ВКС са изпратени д.д. № 14/2017 г. по описа на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав и приложените към него дисциплинарно дело № 40/2017 г. на Висш дисциплинарен съд и папка по жалба с вх. № 1662/21.11.2016 г. на АК – Варна от В. П. В. до адв. М. Л.С., получили вх. № 8862 на ВКС от 01.10.2018 г.
Не е било приложено, обаче, искането за възобновяване от М. Л. С. на д.д. № 14/2017 г. по описа на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав, във връзка с което същото е изискано от Дисциплинарен съд при АК – Варна с разпореждане от 02.10.2018 г. на председателя на първо наказателно отделение на ВКС. С писмо изх. № 4981/02.10.2018 г. от секретар на Дисциплинарен съд при АК – Варна, с вх. № 8502 на ВКС от 03.10.2018 г., е изпратено постъпилото първоначално във ВКС искане за възобновяване от М. Л.С., прието с вх. № 7622 на ВКС от 21.08.2018 г. В искането е посочено, че същото се подава на основание „чл. 422, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл. 424, ал. 2 от НПК“.
Видно от приложените дисциплинарни дела:
С решение на Дисциплинарния съд при АК – Варна, III-ти състав, постановено в открито заседание на 30.05.2017 г. по д.д. № 14/2017 г., на основание чл. 140, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) М. Лилиянова С., вписана като адвокат в АК – Варна е призната за виновна в това, че през периода м. септември 2015 г. до 27.07.2016 г. в гр. Варна и гр. София е поддържала В. П. В. в заблуждение, че извършва възложената й от него работа за връщане на децата му в България, чрез иницииране на административна процедура пред Министерство на външните работи, каквато процедура в този период тя не е предприемала и за това е получила суми командировъчни и дневни, като с тези си действия адв. С. е уронила престижа и достойнството на професията и е нарушила професионалната етика и морала, с което е нарушила чл. 132, т. 10 от ЗА и чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката, поради което и на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА й е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 12 месеца, както и на осн. чл. 133, ал. 1, т. 2 вр. чл. 133, ал. 2 от ЗА й налага наказание „глоба“ в размер на пет минимални работни заплати, представляваща сума в общ размер от 2300 лв., която да се внесе в полза на АК – Варна. На осн. чл. 143, ал. 1 от ЗА жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 28,55 лв. Решението е обявено в съдебно заседание на 30.05.2017 г. чрез прочитането му от председателя на състава.
По жалба на М. Л. С. до Висшия дисциплинарен съд срещу решението на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав по д.д. № 14/2017 г. е образувано д.д. № 40/2017 г. С окончателен съдебен акт – решение от 20.10.2017 г. на Висшия дисциплинарен съд по д.д. № 40/2017 г., постановено в открито заседание на 20.10.2017 г., в производство по чл. 141 и сл. от ЗА, е потвърдено решението на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав, постановено по д.д. № 14/2017 г. по описа на съда.
Искането за възобновяване от М. Л. С. на дисциплинарно дело № 14/2017 г. по описа на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – Варна, III-ти състав не е годно да инициира производство по Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ от НПК, тъй като решението на Дисциплинарния съд при АК – Варна, III-ти състав по д.д. № 14/2017 г., потвърдено с решение от 20.10.2017 г. на Висшия дисциплинарен съд по д.д. № 40/2017 г., са извън кръга на актове, подлежащи на възобновяване по чл. 419 и сл. от НПК.
Независимо, че съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗА разпоредбите на НПК се прилагат при липса на специални правила, разпоредбите на Глава тридесет и трета от НПК са неприложими по аналогия. С оглед на систематичното място на чл. 139, ал. 6 в ЗА препращането към НПК е възможно само с оглед на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, но не и към другите правни институти, предвидени в НПК, в т.ч. извънредния способ за възобновяване на наказателни дела. Изчерпателното изброяване на кръга актове, подлежащи на възобновяване по чл. 419 от НПК, води до извода, че актовете на особени юрисдикции не могат да бъдат приравнявани на изброените в чл. 419 от НПК съдебни актове, за да бъдат приложими разпоредбите по отношение на производството по възобновяване на наказателни дела.
В чл. 130, ал. 2 от ЗА е уредена единствената хипотеза, в която решение на Висшия дисциплинарен съд подлежи на обжалване пред Наказателна колегия на ВКС – по реда на Глава двадесет и трета „Касационно производство“ от НПК. Тази разпоредба се прилага, обаче, само по отношение на решения, постановени по дисциплинарни дела, разгледани от Висшия дисциплинарен съд, действащ като първа инстанция по дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Решение от 20.10.2017 г. на Висшия дисциплинарен съд по д.д. № 40/2017 г., с което се потвърждава решение на Дисциплинарния съд при АК – Варна, III-ти състав по д.д. № 14/2017 г., не попада в посочената хипотеза.
Само за пълнота на настоящото разпореждане следва да бъде посочено, че с определение на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав, постановено в закрито заседание на 25.01.2018 г., е върнато постъпило искане, прието с вх. № 97/18.01.2018 г. в деловодство на АК – Варна, от адв. М. С. за възобновяване на д.д. № 14/2017 г. на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав като недопустимо, тъй като влязлото в сила решение по д.д. № 14/2017 г. не подлежи на възобновяване по реда на НПК /л.л. 59 – 61 от д.д. № 14/2017 г./. На л.л. 63 – 74 от д.д. № 14/2017 г. е приложено и искане за възобновяване от М. Л. С., адресирано чрез Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав до ВКС (вх. № 1103/24.08.2018 г.), което не е било изпращано на ВКС отделно от изпратените от АК – Варна дисциплинарни дела, постъпили под вх. № 8862 от 01.10.2018 г. на ВКС. Върху искането е поставено разпореждане от 10.09.2018 г., с което същото се връща, тъй като Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав, се е произнесъл по идентично искане с определение от 25.01.2018 г. Макар и посочените искания да е следвало да бъдат изпратени до ВКС, до когото са били адресирани, изложеното не променя факта, че както искането с вх. № 7622 на ВКС от 21.08.2018 г., така и посочените по-горе още две искания, не са годни да образуват дело по реда на Глава тридесет и трета от НПК, тъй като са процесуални недопустими.
Поради изложените по-горе съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ от НПК.
Искането, ведно с изпратените с писмо изх. № 4922/27.09.2018 г. от председател на III-ти състав на Дисциплинарен съд при АК – Варна д.д. № 14/2017 г. по описа на Дисциплинарен съд при АК – Варна, III-ти състав и приложените към него дисциплинарно дело № 40/2017 г. на Висш дисциплинарен съд и папка по жалба с вх. № 1662/21.11.2016 г. на АК – Варна от В. П. В. до адв. М. Л. С., както и екземпляр от настоящото разпореждане, да се върнат на Съвета на Адвокатска колегия – Варна.
Екземпляр от настоящото разпореждане да се изпрати и на искателя М. Л. С., на посочения в искането й за възобновяване (вх. № 7622/21.08.2018 г.) адрес за кореспонденция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
Е.В.