РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 238
гр. София, 17. 11. 2017 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих постъпилaтa жалба от [фирма], подадена чрез пълномощник – адв. К. от САК, срещу разпореждане от 06. 10. 2017 година на Софийски градски съд (СГС), с вх. № 10480 от 31. 10. 2017 година на ВКС,
У С Т А Н О В И Х:
С разпореждане от 28. 06. 2017 година по н.ч.д. № 11007 / 2017 година по описа на Софийския районен съд (СРС), НО, 133 с-в, постановено по реда на чл. 251г, ал. 1 и ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и при условията на чл. 251в, ал. 1 и ал. 2 и чл. 251б, ал. 2 от същия закон, е разрешено предоставянето на данни по чл. 251б, ал. 1 от Закона, конкретно посочени в разпореждането, както и лицата, на които те да бъдат предоставени.
На 11. 08. 2017 година в СРС е постъпила молба за тълкуване на посоченото разпореждане на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, която е оставена без разглеждане като недопустима с разпореждане на съдията от същата дата – 11. 08. 2017 година.
На 28. 08. 2017 година пълномощникът на [фирма] е подал жалба до СГС срещу горното разпореждане с пространни съображения по съществото на казуса и предпоставките за тълкуване на съдебния акт. Жалбата е изпратена по компетентност на СГС с разпореждане от 30. 08. 2017 година.
Жалбата, заедно с материалите по делото, е разгледана от заместник-председателя на СГС, надлежно оправомощен, който е намерил, че не са налице предпоставките за образуване на производство пред СГС по така подадената жалба и е отказал да образува съдебно производство по същата, като се е произнесъл в този смисъл с разпореждане от 14. 09. 2017 година. Изложените в разпореждането съображения се свеждат основно до липсата на регламентиран процесуален ред за съдебен контрол и до характеристиките на производството за разрешаване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС (сходно с това по ЗСРС), което производство е закрито, непублично и изчерпва необходимия съдебен контрол при искане за разрешаване на такъв достъп с даването на разрешение или отказ да бъде дадено такова. Процедура по НПК за последващ съдебен контрол не би могла да се развие поради липса на съответно препращане за неуредени в ЗЕС въпроси. В разпореждането са изложени и съображения във връзка с предвидения парламентарен контрол от страна на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по ЗЕС, създадена към Народното събрание на РБ.
На 05. 10. 2017 година срещу разпореждането на заместник-председателя на СГС е подадена жалба от [фирма] с посочено в нея правно основание по чл. 346, т. 4 от НПК и изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане – материална и процесуална. Жалбата е адресирана чрез Софийския апелативен съд до Върховния касационен съд, макар да е подадена в Софийския градски съд. С нея се претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото на въззивната инстанция с указания по приложението на закона.
С ръкописно разпореждане от 06. 10. 2017 година жалбата е върната, тъй като СГС не е неин адресат. Това именно разпореждане е предмет на настоящето оспорване пред ВКС.
Жалбата е недопустима и съображенията за това са следните:
Производството по делото пред СРС се е развило изцяло по чл. 251б и сл. от ЗЕС. Това е особен вид производство, имащо за цел да осигури съдебна санкция при разрешаване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от Закона, доколкото такъв достъп представлява намеса в личната сфера на гражданите и ограничава неприкосновеността на личния живот, свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения, прогласени в чл. 32 и чл. 34 от КРБ. Според посочения регламент този вид съдебен контрол се осъществява от председателя на първоинстанционния съд (или оправомощен от него съдия), като за издаденото разпореждане не е предвиден последващ съдебен контрол. Освен от изричните разпоредби на закона, този извод следва и от характера на производството, което не се развива като публично и състезателно, с участието на страни, извън лимитативно посочените в чл. 251в от ЗЕС органи, които имат право да искат справка за данните по чл. 251б, ал. 1 от Закона. Това производство е сходно не само с производството по чл. 14 и сл. от ЗСРС, но и със съдебните производства по НПК за контрол по отношение на мерките за неотклонение, забраната за напускане пределите на страната, претърсване и изземване, задържане на кореспонденцията и пр. Във всички тези случаи се касае за близки по своите характеристики форми на съществена намеса на определени държавни органи в личната сфера на гражданите, изискваща съдебен контрол (в този смисъл и Решение № 2 от 12. 03. 2015 година на КС на РБ).
Или иначе казано, производството е изцяло извън плоскостта и регламента на НПК. Атакуваното изначално разпореждане на СРС не е постановено в рамките на образувано наказателно производство, за нуждите на което данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на НПК (съгл. чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС).
При това положение няма как да се осъществи касационен контрол по реда на Глава двадесет и трета от НПК в рамките на производство, което не е протекло по реда на този процесуален закон, без да се е развило същинско първоинстанционно производство и при отказано образуване на въззивно такова.
Подлежащите на проверка по касационен ред съдебни актове са посочени изчерпателно в чл. 346, т. 1 – т. 4 от НПК. В настоящето производство няма постановен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Като такъв не може да бъде третирано и разпореждането от 06. 10. 2017 година, посочено в жалбата до ВКС като атакувано по този ред. Това разпореждане не би могло да бъде определено и като акт за връщане на касационна жалба по чл. 351, ал. 5 от НПК поради констатиране на някой от недостатъците, посочени в т. 1 – т. 3 на нормата.
Посоченото в жалбата основание по чл. 346, т. 4 от НПК не може да легитимира жалбата като касационна, нито разпореждането от 06. 10. 2017 година като съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, нито производството като развило се в рамките и по правилата на НПК. Атакуваното разпореждане не е решение или определение, с което се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, защото такова производство няма.
Предвид изложените съображения
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОТКАЗВАМ образуване на производство пред Върховния касационен съд по жалба с вх. № 10480 от 31.10. 2017 година на ВКС срещу разпореждане от 06. 10. 2017 година на СГС.
Делото, ведно с жалбата, да се върне на Софийския градски съд.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ан /КАПКА КОСТОВА/