РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 81
гр. София, 21.03.2019 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах изпратеното НОХД № 195/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СНС), 6-ти състав, с вх. № 2854 на ВКС от 19.03.2019 г.,
установих:
В съпроводителното писмо до Върховния касационен съд (ВКС), с изх. № 2181/19.03.2019 г., подписано от председателя на 6-ти състав на СНС и деловодител, е посочено че делото се изпраща „във връзка с постъпило искане от защитниците и подсъдимите по чл. 43, т. 2 от НПК, по компетентност“, тъй като „в проведеното разпоредително заседание на 13.03.2019 г. защитата подробно обосновава искане по чл. 43, т. 2 от НПК, поради обстоятелството, че двама от пострадалите лица са прокурори от Специализираната прокуратура“.
След даване ход на делото в разпоредително заседание, преди разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които се обсъждат в разпоредителното заседание СНС оставя без уважение „искането за отвод на съдебния състав“, отправено от един от защитниците на подсъдимите.
След изслушване на страните и след направената служебна проверка по въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседание, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът, във връзка с въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, прекратява съдебното производство и определя делото да бъде върнато „на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимите лица и могат да бъдат поправени в хода на ДП“. На последно място, в съдебния протокол от разпоредителното заседание съдът „допуска сезиране на ВКС за произнасяне по чл. 43, т. 2 от НПК…“
Горепосоченото определение от съдебното заседание на 13.03.2019 г., с което се прекратява съдебното производство поначало подлежи на съдебен контрол в седемдневен срок от постановяването му, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК. При постъпили протест/жалба СНС следва да изпрати делото на горната инстанция (след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1 от НПК), а в случай че такива не са подадени – да върне делото на прокурора. По делото липсват данни за постъпили протест/жалба, поради което преценката за влизане в сила на определението за прекратяване не е възможна.
Извън това следва да се отбележи, че ВКС няма как да се произнесе по прекратено съдебно производство.
В разпоредбата на чл. 43, т. 2 от НПК законодателят е предвидил императивно основание за промяна на местната подсъдност в случаите, когато подсъдимият или пострадалият са съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. В тази хипотеза ВКС преценява наличие на някоя от предпоставките по чл. 43, т. 2 от НПК, и когато установи такава – променя местната подсъдност на делото. Сезирането на касационната инстанция следва да бъде извършено от съответния съд, който е установил, че посочената по-горе хипотеза е налице и че подсъдността на делото следва да бъде променена.
В конкретния случай, от съдържанието на протокола от посоченото разпоредително заседание не става ясно съдът да е направил такава констатация. Същият е изпратил делото единствено по искане на страните – за произнасяне „по целесъобразността на искането това дело да се гледа не от този, а от друг съд предвид качеството на пострадалите лица, които на прокурори от прокуратурата към СпНС“ /л. 470 от том II на НОХД № 195/2019 г./
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на частно производство по чл. 43, т. 2 от НПК.
Делото да се върне на Специализирания наказателен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
Е.В.