Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
гр. София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Павлина Панова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Руско Карагогов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 534/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. С. П. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в законна сила решение от 12 март 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по внохд № 665/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 161 от 03 ноември 2006 година на Велинградския районен съд, по нохд № 364/2006 година по описа на този съд.
Искането се прави на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, а от неговото съдържание могат да се изведат като ангажирани основания за възобновяване тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на осъдения П. по повдигнатото му обвинение при предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание осъденият Г. П. участва лично и поддържа направеното искане при посочените в него отменителни основания и претендираното оправдаване.
Частният обвинител и граждански ищец С. П. Г. не участва лично пред ВКС и не се представлява. От съдържанието на изпратеното писмено становище по искането за възобновяване на делото, може да се направи извод, че смята същото за неоснователно.
Представителят на Върховната касационна прокуратура също изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
Атакуваното по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на въззивния съд е второ поред, след отмяна по този ред, с решение № 636 от 05 юли 2007 година на ВКС, І н. о., по н. д. № 324/2007 година, на предходен въззивен съдебен акт от 22. 02. 2007 година, по внохд № 1326/2006 година.
С решението е потвърдена отново присъдата на първостепенния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Г. С. П. за това, че за времето от м. април 2005 година до м. ноември с. г., в гр. В., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у С. П. Г. заблуждение, че ще му върне дадените от него пари и ще изработи и монтира металната част от железобетонна ограда и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4330. 00 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
Ангажирана е и гражданската отговорност на осъдения за сумата 4330 лева, представляваща обезщетение за причинени на С. Г. имуществени вреди, присъдена заедно със законните последици.
Присъдени са също така дължимите държавни такси и направени от частния обвинител и граждански ищец разноски, като са възложени в тежест на осъдения.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е основателно.
Акцентът в искането на осъдения П. е поставен върху заявената в него неправилност на правните изводи на съда за съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди се, че в случая са налице гражданско-правни отношения между него и свидетеля Г, в рамките на сключен между тях договор за изработка, като част от дължимото изпълнение е престирано, а договорът не е изпълнен изцяло поради увеличаване себестойността на предмета му – изработване на ограда на терен на свидетеля. Или иначе казано, осъденият е изработил част продукта в границите на възможното и съобразно уговореното и не са извършени от него измамливи действия по смисъла на НК.
Всъщност, макар формално да е ангажирано отменителното основание и по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, в искането не се оспорват формираните от редовните инстанции изводи по фактите, а се твърдят неправилни изводи за съставомерност (от обективна и субективна страна) по чл. 209 от НК при тези факти, т. е. оспорено е приложението на материалния закон. Така че, направеното искане съдържа съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството на осъдения от потвърдената присъда и те са именно в тези рамки.
Известно е, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато обжалващата страна се позове само на него, проверката се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти.
Преди всичко следва да се отбележи, че повърхностното и незадълбочено разследване в досъдебната фаза на процеса и също такова проведено съдебно следствие в първата инстанция, са поставили сериозни доказателствени проблеми при първата въззивна проверка. След отмяната на въззивното решение от ВКС по реда на възобновяване на наказателните дела, са изпълнени дадените указания за назначаване и изслушване на техническа експертиза във връзка с основното възражение на осъдения – че е изработил част от оградата съобразно договореното със свид. Г. , а неизпълнението на останалата част от оградата е резултат на обективни причини – увеличаване на себестойността и невъзможност да бъде довършена в рамките на предоставените му финансови средства.
Направените експертни изводи в основната и допълнителната технически експертизи (ТЕ) са обсъдени от въззивния съд (стр. 3 от решението) и макар това обсъждане да има повече констативен, отколкото аналитичен характер, в крайна сметка изводите на съда по фактите са надлежно и несъмнено установени. Безспорно е, че осъденият П. е получил от свид. Г. на три пъти общо сумата от 4100 лева (плюс още дребни суми след това), както и сумата от 2700 лева, дадени му като заем за покриване на негови лични нужди. Това е станало в периода м. август – м. септември 2005 година, а през същия този месец осъденият е издал и предоставил на свид. Г. разписки за получените от него суми. Безспорно е установено също така, че през м. август осъденият, заедно със свид. Боснев, са започнали изграждането на бетонната част на оградата и тя е довършена през м. ноември с. г., а част от металните елементи, от които следва да се изработи горната част на оградата са намерени в дома на осъдения (стр. 3 от основната ТЕ).
От заключенията на ТЕ се установява също и себестойността на положения труд и вложени материали, като стойностите в двата предложени варианта са близки. Разходите за труд, оценени от експерта К. , се доближават и до размера на договорената между подсъдимия и свид. Г. сума като възнаграждение на положен труд – 2600 лева. Тази сума не е предмет на обвинението и не се и претендира от свидетеля като причинена му от осъдения вреда, като предмет на претенцията му е останалата сума от 4330 лева.
При така установените факти по делото от кръга на подлежащите на доказване, съдът е направил неправилни правни изводи, че те осъществяват елементите от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
Известно е, че измамата по смисъла на НК предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга (или достави определена стока, извърши определена работа и пр.), същият да не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца.
Поначало не е невъзможно договорни отношения (каквито несъмнено са налице в случая) да се използват при осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим (не и заемообразен) разход.
Освен това, когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, оспорването на изпълнението на договора (изцяло или частично) е необходимо да бъде изследвано и обсъдено от наказателния съд, защото би имало значение напр. за размера на щетата или за наличието/липсата на умисъл (в този смисъл и р. № 404/1995 година на ВС, І н. о., р. 728/2003 година на ВКС, І н. о. и др.).
В конкретния случай, съдът не е извършил задълбочен правен анализ на установените по делото факти на плоскостта на посочените по-горе и несъмнени правни характеристики на наказателната измама, поради което е направил неверни правни изводи.
Преди всичко, формулирането на част от съдържанието от обективния състав на престъплението още в обвинителния акт, възприето и от двете съдебни инстанции, изначално е нямало как да доведе до изводи за неговата съставомерност по посочената норма на закона. Не би могло да бъде част от действията по въвеждане в заблуждение, както бяха посочени по-горе, това „…че ще му върне дадените от него пари…”. Както вече бе коментирано, сключването на договор, в т. ч. и договор за заем и договор за изработка, поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел, но извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане в негова полза, което в случая не е налице.
Липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор трябва да е обективирано от неговите действия, а и това не се установява от данните по делото. Непосредствено след получаване на сумите, осъденият е изготвил надлежни писмени документи за получаването им и ги е предоставил на свид. Г. , като е започнал и изграждането на договорената ограда. В продължение на 2 – 3 месеца бетонната й част е била довършена, като са набавени и материали за изработване на металната й част и е започнало самото й изработване (вж. заключение на основната ТЕ, стр. 2 и 3).
При това положение, не е налице фактическа основа за направените от съда правни изводи за съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК. Осъденият П. поначало е имал възможност (с оглед своето занятие и професия) да изпълни поетия пред свид. Г. ангажимент за изработване на оградата, а извършените от него действия обективират и намерението му да го изпълни. При липсата на договор с конкретни и подробни клаузи, е било въпрос на допълнително договаряне между страните на условията, при които изработването на оградата да бъде изпълнено докрай, а връщането на дадената в заем сума е гарантирано с надлежен писмен документ, изхождащ от заемополучателя. И тъй като инкриминираното деяние не осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на посоченото от обвинителната власт престъпление, а също и на друго престъпление от НК, съобразно фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, искателят П. е следвало да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Като не е направил това, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което накърнява съществено интересите на осъдения и представлява основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
ВКС намира, че това нарушение може да бъде отстранено в рамките на правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, като оправдае осъдения П. поради това, че деянието, както е установено в рамките на фактите по влязлата в законна сила присъда, не съставлява престъпление.
ВКС намира също така, че не следва да се произнася по съществото на гражданския иск, а да прекрати производството по него, като за гражданския ищец Г. остава възможността да предяви и установи точния размер на исковата си претенция по гражданско-правен ред.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение от 12 март 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по внохд № 665/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 161 от 03 ноември 2006 година на Велинградския районен съд, по нохд № 364/2006 година по описа на този съд, като
п р и з н а в а подсъдимия Г. С. П. за невинен в това, за времето от м. април 2005 година до м. ноември 2005 година в гр. В., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал у С. П. Г. от с. гр. з., че ще му върне дадените от него пари и ще изработи и монтира металната част на железобетонната ограда и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4330. 00 лева, поради което го о п р а в д а в а по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. П. Г. срещу подсъдимия граждански иск за сумата 4330. 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.