Р Е Ш Е Н И Е
№ 599
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
При секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 143 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба К. Х. Х. от гр. В. срещу въззивно решение № 256 от 12.10.2006 год. по гр.д. № 326/2005 год. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.06.1995 год. по гр.д. № 183/1995 год. на Каварненския районен съд, с което е признато за установено, че възстановените само на наследници на Х. Х. земеделски земи от 70 дка в землището на с. Д. са били собственост на общия на страните наследодател С. Поддържа се, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б. “б” и”в” ГПК/отм./.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен, въззивният съд е приел за установено, че възстановената с решение № 01178/ 1991 г. на ПК /ОСЗГ/ на наследници на Х. Х. земеделска земя общо в размер на 70 дка, към момента на кооперирането е принадлежала на наследниците на общия наследодател С. Според въззивния съд с тези земи общият наследодател е бил оземлен с протокол на комисията за окончателното настаняване и оземляване на преселниците от С. Д. Посочено е също така, че при внасяне на земите в ТКЗС от наследодателя на жалбоподателя, като основание за правото на собственост е посочен същия протокол. Поради това, че възстановените от органа по земеделската реституция земи, към образуване на ТКЗС са принадлежали на всички наследници на общия наследодател , а не на сина му Х. Х. е уважил иска.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно.
Неоснователно е първото оплакване на жалбоподателя относно извода на съда, че е налице правен интерес от иска. Доводът се обосновава с обстоятелството, че за процесните земи ищците не са подавали заявление до ПК /ОСЗГ/ в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, нито са предявили установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, сроковете за което вече са изтекли. Според твърдението на ищците претендираните земи са възстановени на част от наследниците на общия наследодател, поради което следва да се приеме, че с това твърдение се заявява и наличието на спор за материално право, което прави иска допустим, така че това оплакване следва да се приеме за неоснователно. Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за право на собственост на земеделска земя към момента на включването й в ТКЗС. Предмет на установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организаци. При влязло в сила съдебно решение заинтересованите лица могат да поискат при условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ ОСЗГ да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й- чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ.
С касационната жалба е въведено оплакването за необоснованост на решението. Според жалбоподателя въззивният съд само въз основа на събраните по делото гласни доказателства и представения протокол от 1941 г. приел за установено обстоятелството, че общия наследодател е бил собственик на процесните земи.
Оплакването е неоснователно. В настоящия случай ищците са твърдели, че имотите са били на С. С. , а не на сина му Х. Х. и към момента на внасянето им в ТКЗС са били на всички наследници. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в реституционното производство на земеделските земи заинтересованите лица могат да установяват правото си на собственост с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и молби за членство в ТКЗС, емлячни регистри и др. В зависимост от характера на спора за материално право, с тези документи може да се установява правото на собственост и в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като са допустими и гласни доказателства, каквито са събрани по делото, освен това е представен и препис от опис-декларацията на Х. Х. , в която внесените от него в ТКЗС 70 дка са посочени като парцел **** в кв. 16, така както са описани земите, с които е оземлен общия наследодател. От протокол от 30.08.1941 г. на комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от С. Д. в с. Д., т.29 е видно, че за имотите които е оставил в С. Д. С. С. е получил в собственост нива от 90 дка в землището на с. Д., парцел ****, кв.16. Съгласно ЗАКОН за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю. Д.
имотите, с които са одворени и оземлени преселниците от С. Д. , съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от С. Д. стават тяхна собственост. Към момента на оземляването С. С. е починал, поради което собствеността е възникнала в лицето на неговите наследници.становено е от събраните по делото гласни доказателства, че между наследниците на С. С. не е извършване делба на имоти придобити по оземляването.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са принадлежали на всички наследници на С. С. , а не на сина му Х. Х. По делото не е установено синът на общия наследодател Х да е придобил правото на собственост върху процесната земеделска земя след смъртта на баща си и към момента на кооперирането той да е собственик на същата. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че правото на собственост на Х. Х. е установено с влязлото в сила решение на ПК-Шабла /ОСЗГ/. Спорът по настоящото дело е за това чия собственост са били процесните земи към момента на внасянето им в ТКЗС и с оглед установените по делото факти правилно съдът е приел, че те са принадлежали на общия на страните наследодател С, а не на сина му Х. Х.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 256 от 12.10.2006 год. по гр.д. № 326/2005 год. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: