Р Е Ш Е Н И Е
№862
София, 17.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, тричленен състав в съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2563/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Е. И. С. против въззивното решение на К. окръжен съд от 11.02.2008 год. по гр. д. № 687/2007 год., с което е оставено в сила решение от 17.05.2007 год. по гр. д. № 1171/2006 год. на Районен съд гр. Д., с което е отхвърлен иска на М. Г. К., Г. Г. Г. и И. Г. С. починал с правоприемници Е. И. С., П. И. С. и М. Т. С. срещу О. гр. Д. за ревандикация на парцел **** в кв. 13 по плана на с. Я. с площ 710 кв. м, записан по кадастралната карта на селото одобрена със З. № 3* от 05.08.2004 год., като имот № 139 с площ 616 кв. м и е отменен нотариален акт № 1* том ІІ, н.д. № 704/1965 год. на Д. районен съд. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и уважаване на иска.
Ответниците М. Г. К., Г. Г. Г., М. Т. С., П. И. С. и О. гр. Д. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли ревандикационния иск съдът е приел, че имота предмет на спора е бил отчужден от наследодателя на ищците по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и отреден за кооперативен дом. Отчужденото лице е било обезщетено парично, с което е загубило правото на собственост върху имота, станал държавна собственост. Ищците са се позовали на изтекла в полза на наследодателя им от 1962 год., а след това и тяхна полза придобивна давност. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС, давност в тяхна полза не е текла, а от събраните по делото гласни доказателства не е установена фактическа власт упражнявана в продължение на 10 години с намерение са своене, което е дало основание на съда да отхвърли иска за ревандикация на имота.
Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правно обосновани изводи досежно неоснователността на предявения иск.
Ищците са поддържали, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение упражнявано от техния наследодател, а след смъртта му продължено от тях.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че ищците не са материалноправно легитимирани собственица на процесния имот на заявеното придобивно основание. Извода почива на обективно установените фактически обстоятелства, подведени от съда под съответната правна норма – чл. 86 ЗС.
Спорният имот е бил отчужден със З. № 5892/27.11.1962 год. по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) за обществено мероприятия – кооперативен дом. Наследодателят на ищците, въпреки желанието му за имотно обезщетение е бил обезщетен парично и според показанията на разпитаните свидетели се преместил да живее в гр. П.. П. съдът е посочил, че регулационният план има отчуждително действие (след изплащане на обезщетението) по отношение на имоти отчуждени от частни лица, които стават държавна собственост (чл. 55б ЗПИН, § 83, ал. 2 ППЗПИНМ). С оглед заявеното от ищците придобивно основание – давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 86 ЗС. По силата на чл. 86 ЗС, редакция 1951 год. и редакция ДВ бр. 31/1990 год. в периода 1951 год. – 1990 год. не може да се придобие по давност вещ, която социалистическа собственост (държавна и кооперативна), а в периода 1990 год. – 1996 год. вещ, която е държавна или общинска собственост. След 01.06.1996 год. (редакция ДВ бр. 33/1996 год.) имоти частна държавна или общинска собственост могат да се придобиват по давност, тъй като ограничението е редуцирано само до имоти публична държавна или общинска собственост, но с § 1 ЗИД на ЗС, ДВ бр. 46/2006 год. е спряна давността за придобиването на държавни и общински имоти за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 год. т. е. до 31.12.2006 год. Следователно, ищците е следвало да установят, че са упражнявали владение върху имота за себе си, с намерение са своене в периода 01.06.1996 год. – 01.06.2006 год. Такива доказателства по делото няма. Показанията на свидетелите (извън тези на св. С съпруга на един от ищците) установяват, че наследодателят след отчуждението на имота се е установил да живее в гр. П., от кметството не са му позволи да загради имота, върху който са били поставени павилиони за търговски нужди, част от същия е асфалтиран и се използва за паркинг, а в друга бил направен изкоп за строеж да ресторант, който останал недовършен и изкопа впоследствие заровен. Доказателства, че през периода м. юни 1996 год. – м. юни 2006 год., имотът е бил владян от ищците, респ. техния наследодател, без да им е пречено и те да са показали, че владеят за себе си по делото не са събрани. Правилно съдът е посочил, че ищците са могли да реституират имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др., но не са го сторили. Заявеният от тях способ за придобиване на имота по давност не е доказан, което е дало основание на съда да отхвърли иска за неговото ревандикиране.
Неправилно съдът е отменил нотариален акт № 191/1965 год. на Д. районен съд, с който праводателят на ищците е придобил собственост на основание наследство и давностно владение. Нотариалният акт касае парцел, различен от процесния. Ако е допусната грешка при неговото посочване, то същата не е отстранена по надлежния ред, поради което в тази част решението следва да се обезсили, като недопустимо – постановено извън предмета на спора, въведен с исковата молба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 687/2007 год. на К. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 474 от 27.06.2007 год. по гр. д. № 1171/2006 год. на Д. районен съд в частта, с която е отменен нотариален акт № 1* том ІІ, н. д. № 704/1965 год. на Д. (Станкедимитровски) районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 687/2007 год. на К. окръжен съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ