О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София,12.12.2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на девети декември през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Иванка Ангелова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3447 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 20.03.2008г. по гр.д. №811/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК,а именно придобиването на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.384 ГПК/отм./,както и по съществен процесуален въпрос,а именно за допустимостта на възражението за нищожност на издадено от съдебен изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот,за който също се поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационна жалба И. В. Д. изразява становище само по основателността на касационната жалба,но не и по посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен матералноправен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Същественият материалноправен въпрос,посочен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касае придобиването на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.384 ГПК /отм./. Разпоредбите на чл.384,ал.2 ГПК/отм./ и чл.384,ал.3 ГПК/отм./ обаче са точни,ясни и не се нуждаят от тълкуване. Същите установяват по категоричен начин предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот,който е изнесен на публична продан. Предвидено е,че от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права,които длъжникът е имал върху имота,ако определената цена е била внесена своевременно. По приложението на тези разпоредби не съществува спор,като евентуално даваните различни разрешения се основават на различната фактическа обстановка по конкретен казус,което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Допустимостта на възражението за нищожност на издадено от съдебен изпълнител постановление за възлагане в исковото производство също не представлява въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл.384,ал.3 ГПК/отм./ действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и при невнасяне на цената. В исковото производство са допустими само оспорвания,касаещи забраната за участие в проданта за посочените в разпоредбата на чл.379,ал.1 ГПК/отм./ лица,както и осъществяването на траслативния ефект на постановлението за възлагане. Тези оспорвания следователно касаят действителността на самата публична продан,но не и валидността на постановлението за възлагане и по този въпрос не е налице непълнота в закона. Обстоятелството дали в конкретния случай съдът правилно е квалифицирал направеното оспорване представлява фактически въпрос, който не би могъл да обуслови извод за допустимост на касационното обжалване в поддържания в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 20.03.2008г. по гр.д. №881/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от С. С. Д. касационна жалба вх. № 6985/07.05.2008г.
Председател:
Членове: