О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 3.11. 2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Ани Саралиева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1593 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №203,постановено на 06.06.2008г. по гр.д. №212/2008г. Варненският апелативен съд е оставил в сила определението на Окръжен съд- Ш. от 28.03.2008г.,с което е прекратено производството по гр.д. №98/2008г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Определението е обжалвано от Г. Х. А. ,който поддържа,че същото е неправилно,тъй като не е мотивирано и не са обсъдени наведените от него доводи досежно момента,в който е узнал за раждането на детето. В изложението по чл.274,ал.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване сочи,че съдът се е произнесъл по въпрос за началния момент,от който започва да тече срока по чл.33,ал.1 СК в противоречие с практиката на ВКС,съгласно която този въпрос следва да бъде разрешен от въззивния съд въз основа на цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК назначеният по реда на чл.16,ал.6 ГПК/отм./ особен представител на малолетното дете П изразява становище,че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или който е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване,а именно чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не е налице.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване когато е налице произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или по който съществува противоречива практика на съдилищата. В изложението си жалбоподателят се позовава на определение №253/27.10.2005г. на ВКС по ч.гр.д. №241/2005г. по описа на ІІ ГО,в което е прието,че изводът на съда за момента,в който ищецът е узнал за раждането на детето следва да съответствува на доказателствата по делото-писмени,гласни и обяснения на страните,дадени по реда по чл.114 ГПК/отм./. Именно това е сторил и въззивният съд в обжалваното определение-основал е извода си на представените по делото писмени доказателства,а именно на решението,с което е прекратен бракът между страните,в които изрично е посочено,че детето П. Г. е родено преди прекратяването на брака и жалбоподателят дори е осъден да заплаща издръжка за това дете,като изрично също така е посочено,че е признал предявения иск за развод. Твърдението на жалбоподателя,че към този момент е бил неграмотен и не е разбрал значението на извършените в производството по прекратяване на брака съдопроизводствени действия,вкл. съдържанието на постановеното решение и че в същото е посочено,че като баща следва да заплаща издръжка на детето П. Г. ,сочи на твърдения за незаконосъобразност на този съдебен акт,които е следвало да бъдат релевирани по реда на неговото обжалване,евентуално в производство за отмяна по реда на чл.231 ГПК/отм./. След влизането си в сила обаче решението обвързва участвувалите в производството по делото лица със сила на присъдено нещо и в този смисъл не е налице противоречие на правните изводи на въззивния съд досежно доказателствата,въз основа на които следва да се формира извода за началния момент на посочения в чл.33,ал.1 СК срок с изложената в представеното с изложението определение на ВКС,както и с константната практика на съдилищата. Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския апелативен съд определение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №203, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. №212/2008г. от Варненския апелативен съд.
Председател:
Членове: