Определение №640 от 30.12.2008 по ч.пр. дело №2252/2252 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 640
 
София, 30.12.2008 година
 
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осма година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Капка Юстиниянова
                                                        ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                                      Иванка Ангелова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2252 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №2199,постановено на 17.07.2008г. по ч.гр.д. №1537/2008г. Варненския окръжен съд е оставил в сила определение от 30.05.2008г. на ВРС,ІХ състав по гр.д. №7325/2007г.,с което е отхвърлена молбата на “Б”ООД-гр. Варна за изменение на постановеното по делото решение №1776/27.05.2008г. в частта за разноските.
Определението е обжалвано от “Б”ООД,което поддържа,че същото е неправилно,тъй като законът не е установил срок за предявяване на искане за присъждане на разноски. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК,като твърди,че спорният въпрос необходимо ли е изрично искане за присъждане на разноски е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предпоставките на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ не са налице и разноски на дружеството не следва да бъдат присъждани,тъй като до приключване на устните състезания по делото такова искане не е било направено. Разпоредбата на която се е позовал въззивният съд,а именно чл.192,ал.4 ГПК /отм./ е ясна,установява по категоричен начин предпоставките,при наличието на които съдът може да измени решението си в частта му за разноските,а именно такова искане да е било направено своевременно до приключване на устните състезания по делото,но в постановеното решение да липсва произнасяне,респ. разноските да не са правилно определени. Изразеното в обжалваното определение становище съответствува както на смисъла на разпоредбата на чл.192,ал.4 ГПК/отм./,така и на трайно установената съдебна практика, поради което настоящият състав приема,че сочените в частната жалба основания за допускането на обжалваното определение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №2199,постановено на 17.07.2008г. по ч.гр.д. №1537/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от “Б” ООД частна жалба вх. №37142/16.09.2008г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top