О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София , 9.02. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1560/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. И., чрез адв. Александрова срещу въззивно решение от 12.08.2009 г. по гр. дело № 252/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 808/2008 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. И. срещу Г. И. , действащ със съгласието на майка си Н, чрез неговата майка и законна представителка отрицателни установителни искове, че не дължи сумата 1360 лв. на Г. И. и сумата 2560 лв. на Я. И.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховия касационен съд, както и с даденото в решение по гр.д. № 374/1969 г. на ВС, ІІ г.о.и по гр.д. № 2395/74 г. на ВС, ІІ г.о. разрешение.
Ответникът по касационната жалба – Я. Д. И., чрез своята майка и законна представителка изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по който се твърди, че съдът се е произнесъл в обжалваното решение е: споразумението между родителите всеки да издържа детето, което живее при него съставлява ли правоизключващ задължението за издръжка факт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от жалбоподателя отрицателни установителни искове за установяване недължимост на сумите от 1360 лв. за Г. И. и 2560 за Я. И. , представляващи присъдена издръжка за периода 1.06.2002 г. до 30.04.2008 г. по бр.дело № 82/2003 г.на ДРС са неоснователни и е потвърдил решението на първата инстанция, с което те са отхвърлени. Приел е, че по делото липсват доказателства за настъпила съществена промяна в обстоятелствата, които да изключват изпълняемостта на влязлото в сила решение за сумата 1360 лв. /разликата над 1320 до 2680 лв./, представляваща неизплатения размер на дължимата издръжка за детето Г. И. , както и за сумата 2560 лв. за детето Я. И.
За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставения в изложението материалноправен въпрос, то този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касационен контрол.
В случая поставеният от жалбоподателя въпрос постигнато между родителите споразумение всеки да издържа детето, което живее при него съставлява ли правоизключващ задължението за издръжка факт не е от значение за изхода на делото, тъй като той не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове. Този въпрос не стои в основата на решаващите изводи на съда. За да отхвърли исковете частично въззивният съд е зачел периода от време, в който детето Г. И. е живяло при жалбоподателя и за този период -1.11.2005 г. до 30.04.2008 г. е приел, че той реално е издържал детето си, т.е. че е изпълнил задължението за издръжка на това дете, за посочения период. След като поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за частично отхвърляне на исковете следва, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради което не е необходимо да се разглежда наличието на сочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.08.2009 г. по гр. дело № 252/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: