О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София 17.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 424/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Б., подадена от пълномощника му- адв. Н. П. срещу въззивно решение № 1* от 25.11. 2008 г. по гр. дело № 2151/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 9.05.2008 г. по гр.д. № 2816/2007 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. И. Б. срещу М. на о. гр. С. иск за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 22.11.2004 г. до 29.06.2007 г. в размер на сумата 6 136.18 лв.; иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 869.48 лв., за периода 6.10.2004 г. до 29.06.2007 г. и иск за заплащане на обезщетение за неосигурено “вещево доволствие” за 2006 г. в размер на сумата 600 лв. и за 2007 г. в размер на сумата 300 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в противоречие с установена съдебна практика въззивният съд е приел, че не се дължи обезщетение от незаконното недопускане до работа за претендирания период, както и че не се дължи обезщетение за неизползван платен отпуск, което е обусловило изхода на спора. Посочени и представени са решение по гр.д. № 599/2003 г. на Пловдивския апелативен съд и решение по адм.д. № 7473/2006 г. на Върховния административен съд.
Ответната страна не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в частта по исковете за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 22.11.2004 г. до 29.06.2007 г. в размер на сумата 6 136.18 лв. и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 869.48 лв., за периода 6.10.2004 г. до 29.06.2007 г. и в тази част е допустима. В частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неосигурено “вещево доволствие” за 2006 г. в размер на сумата 600 лв. и за 2007 г. в размер на сумата 300 лв. въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените от А. И. Б. срещу М. на о. гр. С. иск за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 22.11.2004 г. до 29.06.2007 г. в размер на сумата 6 136.18 лв.и иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 869.48 лв., за периода 6.10.2004 г. до 29.06.2007 г. са отхвърлени като неоснователни. Приел е, че по делото не е установено противоправно недопускане на възстановения от съда незаконно уволнен, в случая военнослужещ да изпълнява работата на която е възстановен, тъй като макар и да се е явил в определения по ЗОВСРБ срок за заемане на работата, отказал да заеме предложената му такава заемана до уволнението. Приел е, че на жалбоподателя не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен за претендирания период, през който не е изпълнявал задълженията си, произтичащи от договора за кадрова военна служба.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за приложението на чл.225, ал.3 КТ в случаите когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му при работодателя, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ незаконно недопускане до работа може да има само за периода от влизане в сила на акта ,с който е отменена като незаконна заповедта за уволнение до действителното допускане на работа. За този период се дължи обезщетение, при условие че е доказано недопускането до работа. В случая заповедта на Министъра на о. за освобождаване от кадрова военна служба е отменена с влязло в сила на 22.11.2006 г. решение по адм. д. № 991/2004 г. на ВАС. За периода до 22.11.2006 г. не се дължи обезщетение по см. на чл.225, ал.3 КТ, а след тази дата за да се уважи иска жалбоподателят следва да докаже незаконното недопускане. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със закона и практиката на съдилищата, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса за приложението на чл.224, ал.1 КТ също не следва да се допуска касационно обжалване. Даденото разрешение е в съответствие с установената практика, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи заради участието в трудовия процес /в случая изпълнение на задължения по договора за кадрова военна служба/, а по делото е установено, че през процесния период жалбоподателя не е изпълнявал кадрова военна служба. Представените решение са неотносими към настоящия случай. В решението на Пловдивския апелативен съд не е дадено разрешение на поставените въпроси, а решението на Върховния административен съд не е част от съдебната практика на Върховния касационен съд по см. на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 22.11.2004 г. до 29.06.2007 г. в размер на сумата 6 136.18 лв. и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 869.48 лв., за периода 6.10.2004 г. до 29.06.2007 г.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неосигурено “вещево доволствие” за 2006 г. в размер на сумата 600 лв. и за 2007 г. в размер на сумата 300 лв., с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 25.11.2008 г. по гр.д. № 2151/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. И. Б. срещу М. на о. искове за заплащане на обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 22.11.2004 г. до 29.06.2007 г. в размер на сумата 6 136.18 лв. и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 869.48 лв., за периода 6.10.2004 г. до 29.06.2007 г., по касационната жалба на А. И. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. Б. срещу въззивно решение № 1* от 25.11.2008 г. по гр.д. № 2151/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неосигурено “вещево доволствие” за 2006 г. в размер на сумата 600 лв. и за 2007 г. в размер на сумата 300 лв.,
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване, а в частта с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: