Определение №134 от по гр. дело №1656/1656 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 134
 
 
София  9.02. 2010 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на трети февруари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
                          ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА
                                                    СВЕТЛА ДИМИТРОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1656/2009 г.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Първо СОУ “П”, гр. С., подадена чрез адв. Я, срещу въззивно решение от 16.06.2009 г. по гр. дело № 2654/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.12.2008 г. по гр.д. № 26692/2008 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Е. Г. С. срещу Първо средно о. у. “П”, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба – Е. Г. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по който се твърди, че съдът се е произнесъл в обжалваното решение е относно задължението на учителя да спазва определеното работно време и във времето в което няма учебни занимания.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е доказано посоченото в нея основание по чл.190, ал.1,т.1 КТ. Приел е, че посоченото в нея основание “за преждевременно напускане на работа за повече от 1 час на 20.05.2008 г., на 21.05.2008 г. и на 22.05.2008 г.” не е доказано, тъй като не е установено ищцата на датите 20.05.2008. и 21.05.2008 г. да е напускала преждевременно работа.важил е иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като е приел че работодателят не е доказал законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставения в изложението материалноправен въпрос то този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касационен контрол.
В случая поставеният от жалбоподателя въпрос длъжен ли е учителят да спазва режима на определеното работно време и през времето в което няма учебни занимания не е от зачение за изхода на делото, тъй като той не е обусловил правните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Изводът на съда, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконно е изграден на приетото за установено от него, че преждевременното напускане на работата от ищцата е еднократно- на 22.05.2008 г., а съгласно чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, преждевременното напускане на работата може да бъде основание за дисциплинарно уволнение само ако е допуснато поне три пъти в един календарен месец. Въз основа на това е извел изводът за незаконност на дисциплинарното уволнение, а не че неспазването на режима на работното време през времето в което ищцата няма учебни занимания не е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1,т.1 КТ. След като поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за незаконност на заповедта за дисциплинарно уволнение следва, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради което не е необходимо да се разглежда наличието на соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение от 16.06.2009 г. по гр. дело № 2654/2009 г. на Софийски градски съд
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2009 г. по гр.д. № 2654/2009 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Първо средно о. у. “П” гр. С., подадена чрез адв. Я.
О. не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top