О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София 7.05. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2952/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” Е. , гр. Б.срещу въззивно решение № 274 от 17.01.2008 г. по гр. дело № 977/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 2.04.2007 г. по гр.д. № 94/2005 г. на Б. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. И. Р. от гр. Б. частичен иск за заплащане на сумата 10140 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в следния недвижим имот: УПИ *, кв.30 по плана на гр. Б..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, че спорът е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Р. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е допустима.
От изложението за допускане на касационно обжалване като съществен материалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следва да се изведе въпросът: дължи ли се обезщетение на извършилия подобрения в имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944 – 1989 г., реституирани на собствениците им по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Въззивният съд е приел, че правото на собственост върху УПИ *, кв.30 по плана на гр. Б. е възстановено на ответника по касационната жалба по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и с влязло в сила решение по гр. №. г. на Б. окръжен съд жалбоподателят е осъден да му предаде владението върху недвижимия имот, ведно с построените в него сгради, на основание чл.108 ЗС. За да отхвърли предявеният като частичен иск за сумата 10140 лв., за заплащане стойността на подобренията, изразяващи се в изграждане на туристическа спалня на два етажа, със застроена площ от 170 кв.м. и реконструкция на съществуващата сграда въззивният съд е приел, че жалбоподателят е държател, че обезщетение се дължи само за законно построени сгради и че държавни предприятия извършили подобрения в реституиран имот нямат право да търсят равностойността на подобренията.
По поставения съществен въпрос е направен извод в противоречие с т.1 от ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС с която се приема, че когато строежът е незаконен, се прилага чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, а съгласно тази разпоредба когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г. Въпросът се поставя с оглед приетото от въззивния съд, че на жалбоподателя не се дължи обезщетение.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване, поради наличие на съществен материалноправен въпрос разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 17.01.2008 г. по гр. дело № 977/2007 г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на “ П. , рехабилитация и отдих” Е. , гр. Б..
Указва на “ П. , рехабилитация и отдих” Е. , гр. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 203 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: