О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София 15.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1390/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ “З”, гр. С.срещу въззивно решение от 2.06.2008 г. по гр. дело № 820/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 16.05.2007 г. по гр.д. № 15072/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. П. срещу ДФ “З” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и вместо него в тази част е постановено ново, с което е отменено като незаконно уволнението, извършено със заповед № 596 от 5.06.2006 г. на изп. директор на ДФ”З” и П. е възстановена на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност “счетоводител” в Областна дирекция на ДФ “З” в обл. Видин.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл.189, ал.2 КТ е в противоречие с разрешението в представеното решение № 1* от 9.12.2002 г. по гр.д. № 2050/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и че въпросът за две различни дисциплинарни нарушения, извършени по различно време може ли да се наложат две дисциплинарни наказания е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Г. П. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да постанови решение за уважаване на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ на Г. П. срещу ДФ “З”, предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “счетоводител”, въззивният съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал.2 КТ, тъй като за посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина на П. вече е било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Изложил е съображения, че нарушението което вече е наказано, не обуславя правна възможност за налагане на ново макар и по-тежко дисциплинарно наказание, с оглед императивно закрепения в трудовото законодателство чрез нормата на чл.189, ал.2 КТ принцип “за едно нарушение-едно наказание”.
В изложение за допускане до касационно обжалване поставеният материалноправен въпрос касае възможността за налагане на две дисциплинарни наказания за извършени две различни едно от друго, по различно време нарушения на трудовата дисциплина.
Поставеният материалноправен въпрос свързан с приложението на нормата на чл.189, ал.2 КТ е от значение за изхода на делото, но в случая даденото от съда разрешение не е в противоречие с цитираното и представено решение на състав на ВКС, ІІІ г.о. За да отмени като незаконна заповедта за дисциплинарно уволнение въззивният съд е констатирал, че за посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в превеждане на 13.09.2005 г. на сума в размер на 2 635 лв. на М. Т. С. , без да има документално основание за това, тъй като лицето не фигурира в база данни на ДФ “З” нито като кандидат, нито като земеделски производител на когото е изплатена субсидия по цитираната финансова линия, на П. е било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” със заповед № 347 от 18.05.2006 г. В т.2 на цитираната заповед е отразено, че лицето М. Т. С. не фигурира в списъка на земеделските производители, ползвали субсидии за мляко през 2005 г., като същата е получила субсидия в размер на 2 635 лв., изплатена от ОД на ДФ”З”, гр. В. на 13.09.2005 г. С оглед на това решаващият съд е приел, че за посоченото нарушение на трудовата дисциплина на П. вече е било наложено дисциплинарно наказание със заповед № 347 от 18.05.2006 г., поради което със заповед № 596 от 5.06.2006 г. същата е наказана отново с по-тежко наказание- дисциплинарно уволнение, което е недопустимо с оглед императивно закрепения в трудовото законодателство /чл.189, ал.2 КТ/ принцип за “едно нарушение- едно наказание”. В приложеното решение съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че за нарушенията на трудовата дисциплина, които вече са наказани не съществува правна възможност за налагане на ново, макар и по-тежко по вид наказание с оглед императивната разпоредба на чл.189, ал.2 КТ. Това налага извод, че поставеният материалноправен въпрос не е решен в обжалваното решение в противоречие с даденото в цитираното решение разрешение, поради което не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставеният правен въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Нормата на чл.189, ал.2 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има трайно установена практика, че при нарушаване на забраната работникът или служителят, веднъж наказан с едно дисциплинарно наказание, да бъде наказан повторно със същото или друго дисциплинарно наказание за същото деяние, всяко последващо наказание за същото нарушение е незаконно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 2.06.2008 г. по гр. дело № 820/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: