О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София 26.06. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 120/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. за с. м. помощ, гр. С., подадена чрез адв. Н, срещу въззивно решение № 380 от 7.10.2008 г. по гр. дело № 2540/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.04.2008 г. по гр.д. № 31215/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Т. Н. Р. срещу Ц. за с. м. помощ, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 2117.74 лв., отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ за сумата над 2117.74 лв. и до 3 630.42 лв. и в тази част е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което иска е уважен и за сумата 1512.68 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените фактически основания не отговорят на дадената в нея квалификация. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са следните решения: решение № 1* от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 943 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 2777/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1* от 4.11.1999 г. по гр.д. № 238/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Т. Н. Р., чрез пълномощника си-адв. Пена Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване..
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Жалбоподателят поддържа, че материалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд касае дадената в заповедта за дисциплинарно уволнение неправилна квалификация обуславя ли незаконност на уволнението. Неправилно въззивният съд приел, че от значение за законността на заповедта е посочената в нея правна квалификация, а не изложените фактически основания, които съответствали на установеното дисциплинарно нарушение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че визираното в заповедта нарушение по своето съдържане не съставлява неизпълнение на трудово задължение по чл.187, т.10 КТ. Описаното нарушение, изразяващо се в това, че на 3.12.2007 г. в 7.55 часа, при предаване на пациент в УМБАЛ “С” Т. Р. , заемащ длъжност “шофьор” при жалбоподателя причинил умишлено конфликт в присъствието на пациенти и придружаващи го граждани, като е допуснал грубо и арогантно отношение, уронващо лекарския престиж, според съда не съответства на основанието по чл.187, т.10 КТ на което работодателят е наложил на наказанието.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос касае законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените в нея фактически основания не съответстват на дадената правна квалификация – въпрос по който съдът се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика, основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 380 от 7.10.2008 г. по гр. дело № 2540/2008 г. на Софийски градски съд.
Ц. за с. м. помощ, гр. С. е лечебно заведение съгл. чл.10 ЗЛЗ и не дължи държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380 от 7.10.2008 г. по гр. дело № 2540/2008 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Ц. за с. м. помощ, гр. С., подадена чрез адв. Н.
Делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: