О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София 8.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 788/2009 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Н. срещу въззивно решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр. дело № 1920/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 9.06.2008 г. по гр.д. № 9973/2006 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. М. Т. срещу Е. Х. Н. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 1 266.13 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствен между страните недвижим имот с адм. адрес: гр. В., ул. “Шар”, № 22, ет.5, ап.29 за периода 21.07.2006 г. до 27.12.2006 г., както и сумата 30.95 лв.-лихва за забава на плащанията и вместо него е постановено ново, с което исковете за посочените суми са уважени.
Ответникът по касационната жалба в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания да допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че обжалваното решение е въззивно, обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира че касационната жалба e подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.31, ал.2 ЗС и по чл.86 ЗЗД и е постановил друго, с което ги е уважил. За да уважи исковете въззивният съд е приел, за установено, че през претедирания период жалбоподателката е ползвала еднолично съсобственият имот, за което е била поканена да заплати следващото се обезщетение с представената по делото нотариална покана.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи наличие на противоречива съдебна практика, която касае конкретния спор. Поддържа се, че в противоречие с представеното решение № 1* от 19.10.2000 г. по гр.д. № 1795/2000 г. на ВКС, V г.о. въззивният съд приел, че нотариална покана била редовно връчена. Отказът при връчване на нотариалната покана бил удостоверен само от един свидетел, както и че не била установена самоличността на отказалия да получи нотариалната покана.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос касае редовността на връчването на нотариалната покана, имаща значение на писмено поискване на обезщетение за ползата от която е бил лишен неползващия имота съсобственик. Съгласно разпоредбата на 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Поставеният въпрос е от значение за делото, тъй като от решаването му зависи изхода на същото. С обжалваното въззивно решение е прието, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС- съсобственият имот се ползва еднолично от жалбоподателката и ответникът е поискал заплащане на обезщетение с нотариалната покана. Представената нотариална покана, видно от разписка от 21.07.2001 г. е връчена при отказ на адресата, удостоверен с подписа на един свидетел, на който са посочени трите имена и адрес, по реда, предвиден в чл. 47, ал. 1 изр. 2 ГПК /отм./, към който препраща разпоредбата на чл. 50 от ЗННД. Така постановеното решение, с което е прието, че жалбоподателката е била редовно уведомена чрез нотариалната покана не е в противоречие с приложеното към касационната жалба решение на ВКС, V г.о., в мотивите на което е прието, че ако връчването на нотариалната покана не е редовно оформено, според приложимите за това правила на чл. 41-52 ГПК /отм./, то връчването на исковата молба е достатъчно за редовно извършено предизвестие за прекратяване на наемен договор. Решението не касае идентичен спор, а и с него не е разрешен въпроса за връчването на нотариалната покана. Следователно не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр. дело № 1920/2008 г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба на Е. Х. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: