Р Е Ш Е Н И Е
№ 596
София, 16.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 232 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. Ж. срещу въззивно решение № 98 от 29.10.2007 год. по гр.д. № 337/2007 год. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба “А” Е. гр. С. и К. Т. Н. в писмения отговор изразяват становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение № 51 от 1.06.2007 г. по гр.д. № 164/2007 г. на Старозагорския районен съд, с което предявеният от жалбоподателката иск за осъждане на “А” Е. и К. Т. Н. да й предадат владението на абкант преса, марка RAFAMED” КМ-4 и мотокар на основание чл.108 ЗС е отхвърлен, като неоснователен.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че жалбоподателката-ищца в първоинстанционното производство не е доказала, че е собственик на процесните вещи. Приел е, че сключеният на 23.09.2003 г. между ищцата и “Р” АД, гр. Н. договор, съгласно който за неизплатени трудови задължения на ищцата в размер на 22 731.88 лв. в срок до 31.12.2004 г. ищцата ще стане собственик на вещите описани в приложение № 2, между които са и процесните е нищожен на основание чл.152 ЗЗД. Приел е, че процесните машини са внесени като дялова вноска при учредяване на кооперация “Р” гр. Н., на която член е и ищцата. Тази кооперация заедно с ответното дружество учредили гражданско дружество по ЗЗД, като вещите били внесе в дружеството. Издадената фактура от 30.10.2006 г. установяваща че същите са продадени от “Р” АД /в ликвидация/ на ищцата не установявала правото й на собственост върху тях.
Съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд е неправилно.
С договор от 23.09.2003 г. сключен между “Р“АД и ищцата е постигнато съгласие относно дължимото й трудово възнаграждение, в случай че дружеството не го изплати до 31.12.2004 г. ищцата да придобие правото на собственост върху процесните вещи. Неправилно съдът е приел, че договора е недействителен, тъй като с него се уговарял начин на удовлетворяване на кредитора различен от предвидения в закона-чл.152 ЗЗД. С договора между страните е постигнато съгласие за алтернативен начин на изпълнение на дължимото от дружеството и неизплатено трудово възнаграждение. С изтичане на уговорения в договора срок-31.12.2004 г., в който сумата не е била изплатена, ищцата по силата на договора е станала собственик на вещите. Затова изводът на въззивния съд, че жалбоподателката не е собственик на процесните вещи е неправилен. Този неправилен извод е довел до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, относно основанието на което вещите са в държане на ответника. За да се извърши преценка дали те се държат от ответното дружество на правно основание или не въззивният съд е следвало да обсъди всички събраните по делото доказателства, както го задължава нормата на чл.188 ал.1 ГПК /отм./, след което да обоснове извод дали вещите, предмет на иска за предаването им на собственика е основателен или не. Необсъждането на доказателства, които са от значение за установяване основанието на което вещите са в държане на ответника и липсата на фактически изводи за това налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение от съда. Изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.108 ЗС са постановени в нарушение разпоредбите на чл.188 ГПК /отм./ при неизяснени релевантни за изхода на делото факти. Въззивното решение като незаконосъобразно следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 98 от 29.10.2007 год. по гр.д. № 337/2007 год. на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Председател :
Членове :