Р Е Ш Е Н И Е
№ 658
София, 9.12. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 559 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. у. на С. област срещу въззивно решение от 31.10.2007 год. по гр.д. № 5016/2003 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила решението от 31.07.2003 год. по гр.д. № 3739/2000 год. на С. районен съд, с което са уважени предявените от Е. Т. Д., Х. К. Д., П. Т. Д., Т. Г. Д. и В. Г. С. в качеството им на съсобственици на 90/100 ид.ч. от дворното място искове по чл.109 ЗС за осъждане на Областна администрация на област София и Дръжавата, представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството да премахнат за своя сметка следната сграда: едноетажна постройка с площ от 235 кв.м., находяща се в дворно място в гр. С., ул. “. № 46, сътавляващо парцел ****, кв.303 по рег.план на гр. С. с площ на парцела 484 кв.м., която постройка е изградена във вътрешността на парцела с лице към улица “Алабин” № 46, заемаща цялата незастроена част от дворното място между страничните регулационни линии. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон-отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба Е. Т. Д., Х. К. Д., П. Т. Д., Т. Г. Д. и В. Г. С. изразяват становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Министъра на р. р. и благоустройството не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/ отм./ и е допустима.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема следното:
За да уважи исковете и осъди ответниците да премахнат процесната сграда въззивният съд е приел, че последните я държат без правно основание в имота на ищците и с това пречат за упражняване на правото им на собственост върху имота. Приел е, че ищците като наследници на Г. Д. са собственици на парцел ****, находящ се в гр. С., ул. „ Алабин ” № 46, заедно с изградената в него триетажна жилищна сграда, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. Изложил е съображения, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на държавата, че съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Изграденият след одържавяването обект-процесната едноетажна сграда е незаконен и не е пречка за реституиране на правото на собственост на ищците върху цялото място. Същата е построена без разрешение за строеж и строителни книжа, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ за възстановяване собствеността върху земята, като се е позовал и на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Съществена предпоставка за реституирането на собствеността е изискването имотите да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени. Предмет на настоящия иск е премахване на едноетажна постройка с площ от 235 кв.м., изградена в дворното място, която според ищците им пречи да упражняват в пълен обем правото на собственост върху дворното място. Безспорно е, че наследодателя на ищците е бил собственик на една къща и дворно място, находящи се на посочения адрес, както и че имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС.
Въззивният съд е приел за установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ спорната едноетажна сграда, която е пристройка към съществуващата в мястото триетажна жилищна сграда в лицевата част на парцела заема цялото дворно място. В плана за 1992 г. сградата е заснета като съществуваща, а парцелът е записан за „ административно – управленска дейност”. От заключението на вещото лице Б. съдът е приел ,че сградата е от метална конструкция ситуирана между две съществуващи сгради и конструкцията й стъпва на стените на тези сгради. През 1997 г. като публична държавна собственост е актувана пристройката като стол. През 2001 г. е издаден акт за узаконяване на клуб ресторант в парцел ****, кв.303. През 2004 г. актът за узаконяване е отменен. Тъй като постройката е незаконно изградена от жалбоподателя, който няма никакви права върху дворното място, то този който я е изградил е длъжен да я премахне.
Изводът на съда, че постройката е незаконно изградена и следва да се премахне, тъй като пречи на собствениците на мястото да упражняват правото си на собственост в пълен обем не намира опора в доказателствата по делото. От приете съдебно-техническите експертизи не е изяснен характера на процесната постройка- самостоятелна вещ или представлява присъединена вещ по чл. 97 ЗС към основната сграда. Целта на реституционния закон е да се възстанови собствеността на имотите, доколкото те съществуват, като самостоятелни обекти на собственост, особено когато в имота има ново строителство, като е било извършено пристрояване, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. В такъв случай за останалата част- пристроената в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респ. на някое от другите лица по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизане в сила на закона или се присъединява по силата на закона към възстановената част по правилото на чл.97 ЗС. Съдът не е участвал активно при определяне задачата на вещото лице, поради което този въпрос е останал неизяснен. Позованато на разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ е неточно. Разпоредбата касае незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти, които са били застроени или са направени други промени “без законно основание”. Позоваването от въззивния съд на т.1 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС е неточно. В настоящия случай имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС и приложима е разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, респ. приетото с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което ще следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се допусне изслушването на съдебно техническа експертиза, чрез която да се изясни характеристиката /статута/ на новото строителство и по-конкретно новоизграденото може ли да се обособи като самостоятелен обект на собственост. След отговора на този въпрос съдът следва да направи правните си изводи.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 31.10.2007 г. по гр.д. № 5016/2003 г. на С. градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :