Р Е Ш Е Н И Е
№825
София,9.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, тричленен състав в съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2465/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на П. Р. Н. и Н. Р. Н. и по касационна жалба на М. Р. Р. против въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 161 от 23.01.2008 год. по гр. д. № 156/2007 год., с което е допусната делба на дворно място с площ 1072 кв. м, находящо се в гр. Д., съставляващо парцел **** от кв. 36 по плана на града при посочени граници, при квоти; 700/1072 идеални част за Н. Р. Н. и по 124/1072 идеални части за всеки един от останалите съделители П. Р. Н., М. Р. Р. и Р. Р. Н. и оставил в сила решение № 34 от 22.03.2007 год. по гр. д. № 207/2006 год. на Дуловския районен съд в частта, с която е допусната делба върху земеделски земи – осем броя ниви в землището на с. Р. подробно описани в диспозитива на решението и върху дървопроизводителна горска площ в м. „Башъ кору” с площ 20 декара, имот № 195 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с. Р. при квоти по 1/4 идеална част за всеки един от съделителите – П. Р. Н., Н. Р. Н., М. Р. Р. и Р. Р. Н. и върху жилищна сграда построена в дворно място с площ 1072 кв. м, съставляващо парцел **** от кв. 36 по плана на гр. Д. при посочени граници и при квоти – 1/5 идеална част за Н. Р. Н., 2/5 идеални части за П. Р. Н. , 1/5 идеална част за Р. Р. Н. и 1/5 идеална част за М. Р. Р.. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна.
Ответникът Р. Р. Н. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
Касационните жалби съдържат едно основа оплакване, чрез което се обосновава неправилността на обжалваното решение и то касае, направено по реда на чл. 193 ГПК от М. Р. Р. оспорване истинността на акт за раждане № 15 от 15.02.1931 год., въз основа на който е издаден акта за раждане на Р. Р. Н. от 19.06.1992 год. на Кметство с. Б.. По това оспорване съдилищата са отказали да се произнесът, като са се позовали на проведено между страните производство по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска на тримата касатори против Р. Р. Н. за признаване за установено, че акта за раждане от 19.06.1992 год. е неистински документ в частта, относно сочения в него за баща на Р. Р. Н. – Р. Н. И. роден на 30.10.1906 год., излагайки съображения, че законосъобразността на това решение, което обвързва страните със сила на присъдено нещо, не може да се проверява в настоящето производство. Чрез това оспорване настоящите касаторите са искали да докажат възражението си, че ищецът Р не е наследник на техния баща, тъй като не произхожда от него, като основание за отхвърляне на предявения от него иск за делба на описаните недвижими имоти.
Оплакването е основателно.
Оспорването на Акт № 15 от 15.02.1931 год. по реда на чл. 193 ГПК е било направено своевременно и съдът не е имал основание да откаже да се произнесе по него. Силата на присъдено нещо по решение от 09.04.2004 год., гр. д. № 44/2004 год. на Дуловския районен съд обвързва страните само по отношение на въведения с делото спорен предмет, относно истинността на акта за раждане от 19.06.1992 год. на Кметство с. Б.. Няма пречка в настоящето производство да се оспори истинността на Акта за раждане № 15 от 15.02.1931 год., още повече, че акта за раждане от 19.06.1992 год. е издаден въз основа на посочения акт от 1931 год., а иска по чл. 97, ал. 3 ГПК е бил отхвърлен точно поради това, че акта за раждане от 1992 год. представлява извлечение от съответния регистър, т. е. от друг акт за раждане, и не е новосъздаден (първичен) акт за раждане, какъвто е този от 15.02.1931 год. Направеното оспорване е от съществено значение за изхода на делото, тъй като чрез него оспорващите целят да отрекът материалната доказателствена сила на акта за раждане, като официален свидетелстващ документ.
Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе по направеното оспорване на акт за раждане № 15 от 15.02.1931 год., относно раждането на Р. Р. Н..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № 161 от 23.01.2008 год. по гр. д. № 156/2007 год. на Силистренския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ
в