О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София 2.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 105/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. М., действаща лично и като майка и законна представителка на малолетната С. М. М. срещу въззивно решение от 12.03.2008 г. по гр. дело № 2106/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 10.04.2006 г. по гр.д. № 9410/2006 на Софийски районен съд в частта му, с която са уважени предявените от Е. С. М. лично и като майка и законна представителка на малолетната С. М. М. искове за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 12200 лв. до 27400 лв. за Е. М. и над 17200 лв. до 37000 лв. за С. М. , като вместо него е постановено ново, с което исковете за тази разлика са отхвърлени.
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателите въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.201, ал.2 КТ когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Ответната страна – “К” А. , гр. С. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателят на жалбоподателите, починал на 21.08.2003 г. при трудова злополука е допуснал груба небрежност и е намалил присъденото обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ. Според жалбоподателите въпросът за приложението на чл.201, ал.2 КТ е от значение за точното прилагане на закона.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Небрежността в гражданското право е форма на вина при изпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа, за да изпълни задължението си. Постоянната практика на ВКС приема, че проява на груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ е налице когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В случая не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 КТ по повдигнатият от жалбоподателите материалноправен въпрос за намаляване на обезщетението по чл. 200 КТ при проявена груба небрежност от работника. Нормата на чл. 201, ал. 2 КТ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а и не е налице противоречива или непоследователна практика на ВКС по този въпрос. Практиката по този въпрос е последователна- приема се, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Доколкото в съдебната практика има различни решения, в едни от които е прието, че работникът е проявил груба небрежност, а в други- че не е, то това е въпрос на конкретна фактическа обстановка установена по всяко едно от делата, а не се дължи на различно приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение от 12.03.2008 г. по гр. дело № 2106/2007 г. на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2008 г. по гр. дело № 2106/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.