О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София 26.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1199/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура, гр. В., срещу въззивно решение № 67 от 14.05.2009 г. по гр. дело № 116/2009 г. на Варненския апелативен с. , с което е отменено решението от 21.07.2008 г. по гр.д. № 225/2007 на Габровския окръжен с. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. А. Т. срещу Прокуратура на Република България иск за сумата над 5000 лв. и до 25000 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан и в тази част е постановено ново, като са присъдени още 20 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – процесуалноправен въпрос за преценка на доказателствата по делото, разрешен от въззивния с. в противоречие с трайната практиката на ВКС- ППВС № 7/1965 г.
В писмения отговор ответника по касационната жалба – Великотърновски апелативен с. изразява становище, че е налице основание за касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати обезщетение за претърпени от Т. неимуществени вреди, но не и в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на него. Ответника Т. А. Т. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен с. , състав на ІІІ гр. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, че обжалваемия интерес е над 1000 лв.поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Варненския апелативният с. е отменил решението на първата инстанция в частта, с която предявеният от Т. Т. срещу Прокуратура на РБ иск на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на сумата над 5 000 лв. до 25000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващо се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния с. е бил отхвърлен и в тази част е постановил ново, с което е осъдил Прокуратура на РБ да му заплати още 20 000 лв.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 25 000 лв. въззивният с. е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно-психиатрична експертиза и на тази база е изградил изводите си, приемайки за доказани твърдените факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния с. се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото, при определяне размера на вредите в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 7/1965 г.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ Постановявайки своя съдебен акт въззивният с. не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен с. указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело апелативеният с. е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото /включително заключението на експертизата/ е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на прието доказателство или направен довод представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК
Предвид изложеното, по въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен с. , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 14.05.2009 г. по гр. дело № 116/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: