ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
София, 30.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 59/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бизнес и. център – ИЗОТ” АД гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 15.10.2009 год. по гр. д. № 1569/2008 год., с което е оставено в сила решение № 41 от 28.05.2008 год. по гр. д. № 715/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за прогласяване нищожността на нотариален акт № 92, том. ІІ, рег. № 7* н. д. № 248 от 02.06.2004 год. на нотариус с район на действие Софийски районен съд на основание чл. 472 ГПК (отм.) във вр. с чл. 470 ГПК (отм.), поради нищожност на нотариалното действие, с който е удостоверен договор за покупко – продажба на поземлен имот с площ 1500 кв. м, пл. № 1* в кв. 12 по плана на гр. С., местността „Цариградско шосе” – 7-ми км, при посочени съседи, сключен между ответниците.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Позовава се на противоречиво разрешени с обжалваното решение процесуалноправни въпроси, като твърди, че фактически е предявил като главен – иск за нищожност на договора по чл. 26 ЗЗД (без да уточнява основанията) и като евентуално съединен – иск за нищожност на нотариалното действие. В тази връзка сочи, че не са налице условията на чл. 193 ГПК (отм.) за допълване на решението, тъй като съдът е разгледал само евентуалния иск. Посочени са две съдебни решение на ВК и ВКС, които не са представени.
Ответниците А. К. Н. и Н. М. И. в писмен отговор на касационната жалба поддържат липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради липса на изведен правен въпрос и по същество развиват съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответниците К. Г. Д., Д. Г. В.,Гергана Ц. П. , Б. Б. З. и Ц. Б. М. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, относно разгледан установителен иск за нищожност на нотариален акт да покупко-продажба на недвижим имот, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателят с исковата си молба и последвали в процеса на делото уточнения е предявил иск за нищожност на нотариален акт – нотариално действие, поради: представяне в нотариалното производство по издаване на нотариалния акт на документи с невярно съдържание – скица и данъчна оценка на имота, както и че нотариалният акт е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като продавачите не са собственици и не могат да прехвърлят нещо, което не притежават и още, че нотариалното действие е нищожно по отношение на противоречащи на закона и добрите нрави сделки. Посочено е, че разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.) изчерпателно изброява основанията, на които нотариалното действие е нищожно, като жалбоподателят-ищец се е позовал на нотариално действие, което нотариусът няма право да извърши в хипотезата на чл. 470 ГПК(отм.), когато е извършено относно противоречащи на закона и добрите нрави сделки. По това основание съдът е приел, че договорът за прехвърляне право на собственост не е сделка, която противоречи на закона и морала. Останалите твърдения за пороци на нотариалното действие – че продавачите не били собственици, че в нотариалното производство били представени неверни документи- скица и данъчна оценка на имота, че актът бил издаден при допуснати нарушения на ЗС, ЗМДТ и ЗППДОБ (отм.), при неправилно издадени заповеди за регулация при попълване на кадастралната основа, съдът е посочил, че са пороци, които не са предвидени като основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 ГПК (отм.). Посочено е още, че дори да е бил нарушен чл. 482 ГПК (отм.), относно изискването праводателят да е собственик на имота и да са изпълнени особени изисквания, които законите поставят за съответната сделка, нотариалният акт не е нищожен, а изповяданата с него сделка не е породила вещноправен ефект. Изложени са съображения, че неверността на такова нотариално удостоверяване може да бъде установено в процес, в който нотариалният акт се представя, като легитимиращият му ефект ще отпадне при успешно проведен иск за собственост, каквато ищецът – настоящ жалбоподател твърди, че притежава по отношение на имота предмет на нотариалното удостоверяване. Относно твърдението на ищецът, че съдът не се бил произнесъл по всичките му завени в хода на производството искания по чл. 26 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че това може да се отстранено по реда на чл. 193 ГПК (отм.), чрез молба подадена в преклузивния срок с допълване на решението, каквато не е постъпвала.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси, относно предявените от ищеца искове и вида на тяхното обективно съединяване и в тази връзка приложима ли е разпоредбата на чл. 193 ГПК (отм.) не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преди всичко, за първи път в изложението жалбоподателят заявява, че има предявен главен иск по чл. 26 ЗЗД, без да сочи основания за нищожност на оспорения договор и иск за нищожност на нотариалното действие, съединен евентуално с главния иск. Съдържанието на исковата молба и направените в хода на производството няколко уточнения на иска, опровергават подобно твърдение. Дори да се приеме, че в някои от уточненията на исковата молба, жалбоподателят е навеждал и основания за нищожност на договора по чл. 26 ЗЗД, петитумът е оставал непроменен. Тези искове, ако са били надлежно предявени са обективно кумулативно съединени с иска за нищожност на нотариалното действие и непроизнасянето на съда по тях се отстранява по реда на чл. 193 ГПК (отм.), както е посочено в обжалваното решение.
При тези съображения, не е установено приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.10.2009 год. по гр. д. № 1669/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ