ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
София,03.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 572/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Б. и Д. В. Б. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 77 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 1092/2007 год., с което по иска на Й. М. И., М. В. И. и П. Й. И. против М. М. Б. и Д. В. Б. е прогласена нищожността на договор от 07.06.1999 год., сключен с нотариален акт № 2* том І, рег. № 1* н. д. № 293/1999 год. на нотариус с район на действие Варненски районен съд за покупко-продажба на сутеренен етаж от къща, находяща се на ул. „Белгород” № 9, гр. В., в държавно дворно място, представляващо парцел **** в кв. 7 по плана на града, състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор със застроена площ 44 кв. м със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможен предмет, отхвърлил иска за унищожаване на договора за покупко-продажба на гараж с площ 21 кв. м, на посочения адрес на основание чл. 29 ЗЗД, като сключен с измама и оставил в сила решение от 19.07.2004 год. по гр. д. № 7898/2003 год. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за нищожност на посочения договор за покупко-продажба, като привиден, прикриващ прехвърляне на собственост срещу дълг и за нищожност, като сключен в противоречие на закона, и е отхвърлен иска за унищожаване на договора, в частта относно продажбата на сутеренния етаж, като сключен с измама.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон като е приел, че договора е нищожен поради невъзможен предмет, вместо да квалифицира порока му като унищожаем с довода, че жалбоподателите – ответници били въведени в заблуждение да закупят имот извън гражданския оборот, поради което съдът е следвало да отхвърли иска на предявеното основание. Посочено е още, че решението в частта, с която е прогласена нищожност на договора за покупко-продажба е постановено в противоречие с тълкувателно решение № 96/1971 год. на ОСГК и решение № 2* на Върховния съд, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Към изложението не е приложена цитираната съдебна практика В изложението се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК..
Ответниците Й. М. И., М. В. И. и П. Й. И. не са подали писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен отрицателно установителен иск, както и че обжалвамият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба допустима, подадена е в срок и е редовна.
От наведените в изложението доводи за допускане на касационно обжалване следва да се изведе, като относим към крайния извод на съда, въпроса за порока на договора с предмет – продаден сутеренен етаж от двуетажна жилищна сграда, представляващ преустроена част от избен етаж, без издадено разрешение за промяна предназначението на избените помещения, без одобрен архитектурен проект, който не отговоря на Строителните правила и норми за изграждане на населените места, действали към 1964 год. за жилище – заключение на изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза и извода на съда, че договора е нищожен поради невъзможен предмет – прехвърлено е право върху имот, който не е самостоятелен обект на собственост.
Основанието за нищожност „невъзможен предмет” по чл. 26, ал. 2 ЗЗД предпоставя първоначално състояние на фактическа и правна невъзможност да се изпълни договора, към момента на неговото сключване. Предметът е невъзможен, не когато не съществува, а когато не може да възникне. Когато е правно възможно обособяването на самостоятелен обект на собственост, предмета не съществува, но той е възможен, тъй като законът не забранява разпореждане с бъдещи вещи. В конкретния случай преустроената част от избения етаж не отговоря на Строителните правила и норми за изграждане на населени места за жилище, действали към 1964 при изграждането на жилищната сграда, не отговора и на изискванията за жилище на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство действала при сключването на договора, от което се налага извода, че сключения договор, с който е продаден жилищен имот е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като имотът няма характер на самостоятелно жилище, няма и доказателства, че може да се обособи жилище. Този извод на съда не влиза в противоречие с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 год. на ОСГК на ВС, касаещо приложението на § 38 и § 39 Строителни правила и норми (СПН) по отношение на заварени към 17.05.1963 г. жилища и жилищни сгради, където е посочено, че при делба на заварени към 17.05.1963 год. съсобствени жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и § 39 от СПН, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. В процесния случай строителството на жилищната сграда, според свидетелски показания е започнало 1963/64 год., а данни кога е извършено преустройството на част от избения етаж не са събрани, от което следва, че посочената съдебна практика е неприложима към настоящия случай. Второто съдебно решение е цитирано некоректно, не е приложено към изложението и съдът няма основание да го обсъжда.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е доказано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалвано. Позоваването на т. 3-та е формално, не е мотивирано, а в случая не е разрешен и въпрос от материалноправен характер, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 1092/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ