ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
София, 05.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 343/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 415/18.02.2010 год. на И. М. П. против определение на Видински окръжен съд № 44 от 27.01.2010 год. по ч. гр. д. № 23/2010 год., с което е потвърдено определение от 20.11.2009 год. по гр. д. № 1338/2008 год. на Видински районен съд, с което е прекратено производството по иска на И. М. П. против „Фанти-Г”ООД гр. В. за присъждане на неизплатени командировъчни суми за период от 17.12.2004 г. до 05.06.2006 г. в размер на 1900,50 евро със лихва за забава в размер на 300 лв., поради недопустимост на иска.
Преди разглеждане на частната касационна жалба, съдът ще следва да провери по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК правилността на разпореждане от 17.03.2010 год. на председателя на Видински окръжен съд, с което частната касационна жалба е върната, като нередовна.
За да върне частната касационна жалба на И. М. П. е прието, че жалбоподателят не е представил към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика, която противоречи на правния въпроса разрешен с обжалваното определение.
Разпореждането е неправилно.
Указанията по привеждане на частната касационна жалба към изискванията за редовност по чл. 280, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са били изпълнени от жалбоподателя. Преди постановяване на разпореждането е представено изложение, в което като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението не е цитирана съдебна практика, която е следвало да бъде представена. Непредставянето на съдебна практика, ако в изложението има позоваване на така и последиците от това, ще се преценяват в производството пред касационния съд, при обсъждане на основанията за допускане на касационно обжалване.
При тези съображения разпореждането се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По частната касационна жалба против определение № 44/27.01.2010 год. по ч. гр. д. 23/2010 г. на Видински окръжен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – ако с определение по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд приеме, че предявените искове са допустими, може ли след това в процеса на разглеждане на делото съдът да приеме, че исковете не са допустими и на това основание да прекрати производството по делото. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В останалата част изложението съдържа фактически твърдения без изведен правен въпрос.
Ответникът „Фанти-Г” ООД гр. В. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо понататъшното развитие на делото и, че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1593/2006 год. на Видински районен съд по иск на жалбоподателя ответникът „Фанти-Г” ООД гр. В. е осъден да му заплати 2230,50 евро неизплатени командировъчни пари за периода 09.12.2004 год. – 31.07.2006 г. и 300 лв. обезщетение за забавено плащане на паричното задължение. По настоящето дело предявеният иск е също за неизплатени командировъчни суми в размер 1900,50 евро за период 17.12.2004 год. – 05.06.2006 год. съвпадащ с периода по предходното дело, представляващи разликата до пълния размер на дължимите от ответника командировъчни суми. При тези обстоятелства, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 299 ГПК за непререшимост на спор, разрешен с влязло в сила решение, тъй като искът по първото дело не е бил предявен като частичен, а като иск за цялото дължимо от ответника вземане от неизплатени командировачни пари за период, съвпадащ с периода по настоящето дело, което е пречка за втори иск за по – голям размер, поради разрешаване на спора за цялото вземане със сила на присъдено нещо.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не поражда основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С определение в закрито заседание на 14.11.2008 год., след получаване отговора на ответника по предявения иск, първоинстанционният съд се е произнесъл по исканите от страните доказателства в подготовка на първото по делото съдебно заседание. В това определение съдът е посочил, че иска е допустим, но след като е даден ход за разглеждане на делото по същество в закрито заседание, съдът прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК – спор, разрешен със сила на присъдено нещо, не може да бъде пререшен и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Това определение е потвърдено с въззивното определение, предмет на частната касационна жалба.
Жалбоподателят поставя процесуалния въпрос, може ли след като веднъж е прието, че исковете са допустими, съдът да прекрати производството по делото, като приеме, че исковете не са допустими. Отговора на поставения правен въпрос се извежда от предназначението на определението по чл. 140 ГПК – да подготви делото за открито съдебно заседание, като съдът се произнесе по всички предварителни въпроси, по допускане на поисканите доказателствата, по приемане на направените от ответника искания, вкл. искове и възражения. Определението има ограничено, чисто вътрешно процесуално значение, не подлежи на отделно обжалване, не може да се атакува с извънредните средства за отмяна – характеристики, които го определят, като определение по чл. 253 ГПК, което може да се изменя и отменя от съда, който го е постановил. Във връзка с изложеното, следва да се посочи, че съдът следи служебно за условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, т. е. за наличието или липсата на процесуални предпоставки обуславящи надлежното упражняване на правото на иск. Във всяко положение на делото, съдът може да разкрие недопустимостта на иска – аргумент от чл. 15 ГПК, чл. 118 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 299 ГПК. Затова, като констатирал, след като е обявил делото за решаването му същество, че предявеният иск е повторен и касае спор, разрешен със сила на присъдено нещо – отрицателна процесуална предпоставка водеща до недопустимостта на иска и прекратил производството по делото, съдът е тълкувал и приложил процесуалния закона правилно.
При тези съображения, поставеният правен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА разпореждане от 17.03.2010 год. на председателя на Видински окръжен съд по ч. гр. д. № 23/2010 год. на Видински окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 44 от 27.01.2010 год. по ч. гр. д. № 23/2010 год. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ