ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
София, 02.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 151/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 КТ.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. против въззивното решение на Варненски окръжен съд № 1* от 02.10.2009 год. по гр. д. № 1852/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 02.08.2009 год. по гр. д. № 1625/2009 год. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против „П. Български м. флот” АД гр. В. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със заповед № 2* от 03.11.2008 год., поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „швартови моряк” в структурно звено „Отдел Бизнес отношения” и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца в размер на 4009,50 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с установената съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Представя съдебно решение по гр. д. № 1207/2002 год. на ВКС, според което трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, като без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието е изпълнено или не от работодателя и дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление и съдебно решение по гр. д. № 1514/2000 год. на ВКС, според което предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена до датата на връчване на заповедта за уволнение, в противен случай уволнението е незаконно само на това основание, с което е обосновано приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът „П. Български м. флот” АД гр. В. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване в посочените от жалбоподателя хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради наличието на постоянна съдебна практика по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, която не се нуждае от промяна като неправилна или от тълкуване на разпоредбата като непълна или неясна и такива по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че заповедта за уволнението е връчена надлежно на ищеца на 08.01.2009 год., при отказ, удостоверено с три имена и подписи на двама свидетели, от които единият разпитан пред съда е установил, че ищецът е разбрал съдържанието на документите отказал да получи. По законността на уволнението е прието, че секторът, в който ищецът е работил не съществува в новото щатно разписание, поради съкращаване на всички 12 щатни бройки със сходни функционални задължения като тази заемана от ищеца – швартови моряк, с оглед на което е доказано фактическото премахване на длъжността, преди връчване на заповедта за уволнение и тъй като са били съкратени всички щатни бройки, работодателят не е имал задължението да извърши подбор по чл. 329 КТ. По твърдението на ищеца, че работодателят е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като, имал статут на трудоустроен, а преди уволнението не било дадено предварително разрешение на инспекцията по труда, съдът е дал следното разрешение: прието е, че ищецът не е бил трудоустроен през 2004 год., когато по негова молба е бил назначен от длъжност „корабен кормчия” на длъжност „брегови (швартови) моряк” с по – облекчени условия на труд, тъй като от приложена към молбата му тогава (12.05.2003 г.) медицинска документация от Транспортна болница – Варна е било видно, че към 12.05.2003 год. лицето е „годно за всички морета и океани”. От представени протоколи за освидетелстване на ищеца от 2005 г., 2006 г., 2007г., съставени от Транспортна областна лекарска комисия (ТОЛЕК) при Многостепенна транспортна болница гр. В. е било видно, че освидетелстваното лице е клинично здраво и годно за плавателен състав В за срок от една година и негодно за плавателен състав А и Б. В протокол за освидетелстване от 24.04.2008 год. на ТОЛЕК при МТБ Варна, на който се е позовал ищецът, общото заключение е същото – годен за плавателен състав В за срок от една година, негоден за плавателен състав зона А и Б. В този протокол е посочена диагноза хипертонична болест на сърцето, втора умерена степен.
При тези обстоятелства от правна страна съдът е приел, че с оглед въведената в чл. 3(1), т. 2 и т. 4 и чл. 3(3) т. 1 от Правилник за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници при Министерството на транспорта компетентност на МТБ, представените експертизи от ТОЛЕК към МТБ – Варна съставляват експертна оценка за професионалната годност на работника по медицински показатели за съответния плавателен състав, а не предписание за трудоустрояване по смисъла на чл. 317 КТ, установяващо степента на намаляване на трудоспособността и остатъчната работоспособност, дадено от компетентните органи по чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване и чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза – лекуващ лекар, Лекарски консултативни комисии (ЛКК), Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). В подкрепа на този извод, съдът се е позовал и на чл. 5 от Наредба за медицинската експертиза, в който изрично е посочено, че експертизата на работоспособността в лечебните заведения към МС, МВР, МО, Министерство на транспорта информационните технологии и съобщения, МП и МФВС се извършват по реда на наредбата. След като ищецът не представя предписание за трудоустрояване по смисъла на чл. 317 КТ от компетентен орган, съдът е посочил, че същият не се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и при уволнението му цитираната разпоредба не е нарушена. В заключение е приел, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно, работодателят е спазил разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 – ищецът не е установил да страда от заболяване по Наредба № 5/87 год., но независими от това преди уволнението, работодателят е взел мнението на ТЕЛК дала заключение, че заболяването на ищеца не попада в списъка по чл. 1 от Наредба № 5/87 год. и не затруднява адаптационните му възможности при промяна условията на труд, преди уволнението е изискал от Главна инспекция по труда – Дирекция „Областна инспекция по труда” предварително разрешение за уволнението на ищеца, който по това време е бил в отпуск по болест – чл. 333, ал. 1, т. 4, не е нарушил и т. 2-ра от цитираната разпоредба, тъй като ищецът не е представил предписание за трудоустрояване, което е мотивирало съдът да отхвърли исковете, като неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правния въпрос – представлява ли протокол № 102 от 24.04.2008 год. на ТОЛЕК при МТБ предписание за трудоустрояване, респ. разполага ли ТОЛЕК при МТР с правомощия за дава такива предписания, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с представена съдебна практика. Поставеният въпрос има отношение към правото на ищеца от закрила при уволнението му по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но даденото с обжалваното решение разрешение не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с обжалваното решение поставеният правен въпрос е разрешен при точно прилагане на закона и правилно тълкуване на съответните разпоредби от Наредбата за трудоустрояване, Наредба за медицинската експертиза и Правилник за устройството и дейността на МТБ при МТ.
Виждането на съда за правомощията на ТОЛЕК при МТБ съответства на предвидените в чл. 3(1) т. 2 и т. 4 и чл. 3(3), т. 1 дейности на Многопрофилните транспортни болници от Правилник за устройството и дейността на МТБ при МТ, към които посочената комисия функционира. Това е видно от заключенията по представените протоколи на ТОЛЕК при МТБ за съответните години преди уволнението на ищеца – освидетелстване по медицински критерии професионалната годност на работещите и кандидати за работа в областта на железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт в сферата на съобщенията и на водачите на МПС. Предписания за трудоустрояванена на лица с намалена работоспособност се издават от посочените в чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване органи и лица, респ. чл. 3 от Наредба за медицинската експертиза, които са лекуващия лекар, ЛКК,ТЕЛК и НЕЛК. Това има предвид и разпоредбата на чл. 317 КТ за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност, което започва с предписание за трудоустрояване. С обжалваното решение поставеният правен въпрос е разрешен според постоянната съдебна практика, при точно прилагане на материалния закон и тълкуване на правните норми, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване.
По направено искане от „П. Български м. флот” АД гр. В. в тежест на касатора следва да се присъдят направените от дружеството съдебни разноски за настоящето производство в размер на 620 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 02.10.2009 год. по гр. д. № 1852/2009 год. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. С. С. да заплати на „П. Български м. флот” АД гр. В. съдебни разноски в размер на 620 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ