ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 738
София,03.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 597/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Т. против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 692 от 06.01.2009 год. по гр. д. № 696/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 25.03.2008 год. по гр. д. № 1580/2007 год. на Благоевградския районен съд, с което брака между В. М. Т. и В. В. Т. е прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на децата К. роден на 01.03.1991 год. и М. роден на 11.09.1992 год. са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К. в размер на 80 лв. и месечна издръжка на детето М. в размер на 70 лв. платими чрез тяхната майка и законна представителка, считано от 09.10.2007 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за вината. Оспорва се извода на съда, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака с поведението си е допринесъл и жалбоподателят. Прави се довод, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към разрешаването на въпроса за вината доказателства, с което е осъществил хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК.
Ответницата В. В. Т. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и по същество поддържа правилността на решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за развод, който е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложението за допускане на касационно обжалване може да изведе, като значим за извода на съда относно брачната вината, въпроса за степента на вината в брачния процес, допустимо ли е сравнение и съпоставяне вините на двамата съпрузи, с оглед извода на съда за „обща вина” на двамата съпрузи по иска за развод и направеното от жалбоподателя оспорване на този извод, с твърдението, че той не е допринесъл за разпадане на семейството.
Според т. 9 на Постановление № 10/03.11.1971 год. на Пленума на ВС единственото основание, поради което се прекратява брака е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него, състояние, което не е свързано с установяване вината на страните, нито нейната степен. Следователно вината в брачния процес не се степенува. И при вина в „малка степен”, ако се установи голямата по степен последица – дълбоко и непоправимо разстройство, искът е основателен, независимо от степента на вината. От изложението за допускане на касационно обжалване е видно, че жалбоподателят оспорва своя принос за разпадането на семейната връзка, като поставя акцент върху установената извънбрачна връзка на съпругата. В тази връзка се позовава на съдебно решение по гр. д. № 6656/1956 год. на ВС (решението не е представено), в което е прието, че не може да се вмени във вина на единия съпруг обстоятелството, че не е предложил на другия съпруг да се съберат за съвместен живот, предвид брачното поведение на този съпруг, нарушил морални норми. Решението в обжалваната му част не е постановено в противоречие на това решение. Следва да се има предвид, че в съдържанието на брачната вина се включва психичното, субективно отношение на съпруга към брачното нарушение, към брачния съюз и неговото съхраняване. Ако за съпруга е безразлично, че брака се разпада и не положи усилия за неговото заздравяване (формите са многообразни), това ангажира брачната му вина. В този аспект е преценена брачната вина на жалбоподателя, като антибрачно поведение в периода на брачното съжителство. Този извод не може да се подлага на преценка в настоящето производство, тъй като касае формиране вътрешното убеждение на съда, относимо към необосноваността на решението, което не е предвидено като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед доводите в изложението, че съдът не е обсъдил доказателствения материал, би могъл да се изведе и въпроса, дали при формиране на вътрешното си убеждение за брачна вина й на жалбоподателя, съдът е нарушил някои съдопроизвдствени правила. Следва да се посочи, че съдът е обсъдил всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, без да им е преписано съдържание, каквото те нямат.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е установено приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позоваването на т. 3-та е формално, не е мотивирано, а и по изведените материлноправни въпроси има установена трайна съдебна практика, съобразена от решавания съд, която не се налага да бъде променена.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 692 от 06.01.2009 год. по гр. д. № 696/2008 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ