ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 703
София, 07.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 65/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. против въззивното решение на Софийски градски съд от 05.10.2009 год. по гр. д. № 6616/2009 год., с което е потвърдено решение от 31.03.2009 год. по гр. д. № 25166/2007 г. на Софийски районен съд, с което исковете на жалбоподателя против М. на в. р. с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 26.03.2002 г.- 31.12.2005 год. в размер на 4704,20 лв. и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за период 10.12.2006 год. – 07.11.2007 год. в размер на 589,55 лв. са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по материалноправния въпрос свързан с приложението на чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът М. на в. р. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и такива по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанциноно решение по искове по чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ съдът е приел, че времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение се признава за трудов стаж, но обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за това време не се дължи. Този извод е обоснован с характера и предназначението на правото на отпуск, както и с липсата на трудово правоотношение, по което уволненото лице е престирало труд за ответника, за да се породи и правото му да бъде освободен от това задължение, чрез предоставяне на отпуск за възстановяване на работната сила. През исковия период ищецът не е престирал труд и не е съществувала социална нужда за възстановяване на работната му сила. Като не е полагал труд, не е възникнала и нужда да бъде отпускан от задължението да полага труд, т. е. не е възникнало право на платен отпуск, което да породи и право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът е посочил, че фикцията на чл. 354, т. 1 КТ, която признава за трудов стаж времето, през което трудовото правоотношение не е съществувало е създадена в интерес на служителя, с оглед заличаване на неблагоприятните за него последици от незаконното уволнение, но разпоредбата не може да се тълкува разширително, като се признае и право на обезщетение за неизползван платен отпуск. При тези съображения, съдът отхвърлил иска по чл. 224, ал. 1 КТ като неоснователен, отхвърлил и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са съобразени с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 224, ал. 1 КТ, за времето от незаконното уволнение до възстановяването на работника/служител на заеманата преди уволнението длъжност, която вече е и задължителна, с оглед на постановено съдебно решение по чл. 290 ГПК по гр. д. № 3128/2008 год. на ВКС, трето г. о., и която е в смисъл, че това време се зачита за трудов стаж, макар да не съществува трудово правоотношение (законова фикция на чл. 354, т. 1 КТ), но обезщетение за неизползван отпуск не се дължи, тъй като уволненото лице реално не престира труд по трудов договор с работодателя, за да се породи правото му да бъде освободен от това задължение, чрез предоставяне на платен отпуск за възстановяване на работната му сила, а от тук и правото на обезщетение за неизползван платен отпуск. Наличието на утвърдена, задължителна съдебна практика по правния въпрос, която с обжалваното решение е съобразена, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна обжалване,
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.10.2009 год. по гр. д. № 6616/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ