Определение №762 от по гр. дело №592/592 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 762
 
София,06.07.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 юли две хиляди и девета година в състав:
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                                    ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
                         Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 592/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на район „Владислав Варненчик” при О. гр. В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 739 от 01.07.2008 год. по гр. д. № 884/2008 год., с което е оставено в сила решение № 706 от 06.03.2008 год. по гр. д. № 254/2008 год. на Варненския районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Д. Ч. извършено със заповед № 8 от 15.11.2007 год. на кмета на Район „Владислав Варненчик” при О. гр. В., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност главен експерт „етноси и социална политика” и Район „Владислав Варненчик” при О. гр. В. е осъдена да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 1798,26 лв. за периода 16.11.2007 год. – 28.02.2008 год. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване-молба вх. № 48780/19.12.2008 год. жалбоподателят е направил паралел между основанието за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, приложено по отношение на ищеца и това по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ неотносимо към настоящия случай, предвид посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по т. 6 и поддържаното в процеса на делото становище от работодателя, че уволнението е извършено по двете хипотези – поради липса на необходимо образование и липса на професионална квалификация. Сочи се още, че работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация, като въвежда нови или различни в длъжностната характеристика, когато това не е предвидено в нормативен акт, което не подлежи на съдебен контрол. В заключителната част на молбата е поставено под съмнение правото на ищеца да оспорва чрез иск законността на уволнението си. Към изложението са представени съдебни решения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Ответникът С. Д. Ч. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси обуславящи крайния извод на съда за незаконност на извършеното от жалбоподателя уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, които да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. С оглед данните по делото същественият процесуалноправен въпрос касае задължението на работодателя да установи главно и пълно, че правото на уволнение е законно упражнено, а материалноправният въпрос е относим към изискването в заповедта да се посочи в какво точно се изразява липсата на необходимото образувание и липсата на необходимата професионална квалификация, особено когато двете основания се кумулират, както в случая, тъй като заповедта съдържа само законовия текст, без да извежда по кой от двата състава се извършва уволнението. Основанията по т. 6 не се изключват помежду си, а са съвместими и за да се провери законността на заповедта, работодателят следва изрично да посочи липсата образование или на професионална квалификация. Неспазването на това изискване има за последица незаконност на уволнението. По тези въпроси решаващият съд се е произнесъл в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с представената към изложението съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 739 от 01.07.2008 год. по гр. д. № 884/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top