ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1341
София, 5.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3130/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 274 от 25.01.2008 год. по гр. д. № 1219/2007 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Н. с. „П” гр. С. за сумата 14935 лв. разлика между размера на дължимите 20 брутни трудови възнаграждения към 2006 год. и полученото през 1998 год. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2006 год. до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.). Представени са съдебно решение по гр. д. № 2150/2006 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 914/2006 год. на Софийски градски съд, представено и съдебно решение по гр. д. № 3063/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила съдебно решение по гр. д. № 7148/2004 год. на Софийския районен съд, представено и двете по приложението на чл. 261, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМВР, с които обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че приложението на разпоредбата уреждаща обезщетението на служителите по чл. 261, ал. 2 ЗМВР има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът Н. с. „П” гр. С. в писмен отговор на касационната жалба поддържа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен иск по чл. 261, ал. 2 ЗМВР, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване, като релевентен за спора следва да се изведе въпроса – ако служителят е получил обезщетението си по чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.) в размер на 20 брутни месечни заплати при освобождаване от с. , може ли при повторно освобождаване от с. да получи обезщетение и по ал. 2 на цитираната разпоредба, според която от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение на служителя.
Настоящият съдебен състав намира, че посочения материалноправен въпрос е относим към правния спор, но не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, както и с трайната съдебна практика по приложението по чл. 261, ал. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят е претендирал на основание чл. 262, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗМВР (отм.) еднократно парично обезщетение в размер на 14935 лв., явяващо се разлика между размера на дължимите 20 брутни трудови възнаграждения от 26458 лв. определени на база на брутното му месечно възнаграждения (1322,90 лв.) получено в месеца преди повторното му освобождаване от с. (м. януари 2006 год.) и размера на получената сума 11523 лв. представляваща 20 брутни трудови възнаграждения изплатени му след първото освобождаване от служба. Претенцията е отхвърлена от съда. Прието е, че според чл. 261, ал. 1 ЗВМР (отм.) при освобождаване на служител по чл. 192, ал. 1, т. 1 (пенсиониране) се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има служителя, но не повече от 20. Жалбоподателят е получил обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения при първото си освобождаване към 1998 год. Разпоредбата, на която се позовава – чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) урежда възможност за получаване на обезщетение при повторно освобождаване от с. , но като разлика между размера на дължимите 20 брутни месечни възнаграждения и обезщетението получено при предишното уволнение, което логично следва да е по-малко от предвидения брой 20 месечни възнаграждения. В този смисъл е направеното от решаващия съд тълкуване, че ал. 2 се отнася само за случаите, когато обезщетението при предишното уволнение не е получено в пълен размер, като брой брутни месечни възнаграждения. След като при първото освобождаване жалбоподателят е получил пълното си обезщетение от 20 брутни месечни възнаграждения, при повторното освобождаване на служителя не се дължи ново обезщетение като разлика, както е поискано, тъй като обезщетението от 20 брутни месечни възнаграждения е еднократно и то е получено от жалбоподателя. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, която няма основание да бъде променяна. Проведеното от съда тълкуване на чл. 261, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗМВР (отм.) също не налага да бъде изоставено, за да се възприеме друго, тъй като отговоря на точния смисъл на правната норма, което изключва основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Към изложението са представени две съдебни решения по приложението на чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.), които макар да касаят случаи, с фактически състав, който не покрива настоящия правен спор, потвърждават изводите на съда по тълкуването на правната норма и нейното точно приложение. Приложената съдебна практика, касае случаи, при които на ищците е присъдена разликата между размера на дължимите 20 брутни трудови възнаграждения и размера на полученото обезщетение при предишно уволнение. Ч. предявения иск, жалбоподателят цели „актуализиране” на вече полученото обезщетение от 20 брутни трудови възнаграждения, като размера му се преизчисли на база – получено брутно трудово възнаграждение в месеца, преди повторното му освобождаване към 2006 год. и му се присъди разликата, което не може да се постигне по реда на чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.). Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 25.01.2008 год. по гр. д. № 1219/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ