ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1078
София, 12.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 916/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Б. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 297 от 10.02.2009 год. по гр. д. № 515/2008 год., с което е оставено в сила решение № 210 от 18.03.2008 год. по гр. д. № 3880/2007 год. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 35 от 25.07.2007 год. на изпълнителния директор на „П” Е. гр. С., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради липсата на необходимото образование (средно техническо) за изпълняване на длъжността „механик” на подвижна въжена линия, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е извел въпроса от значение за спора, който да е разрешен с обжалваното решение в противоречие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – основание за прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Извършен е анализ на мотивите на въззивния съд за отхвърляне на исковете в частта, в която е прието, че право на работодателя е да прецени специалистите, от които се нуждае и да променя изискванията относно тяхното образование и професионална квалификация, които не подлежат на съдебен контрол, тъй като се налагат по целесъобразност. Към изложението е представено съдебно решение по гр. д. № 2614/2004 год. на ВКС, според което работодателят може, с оглед нуждите на извършената работа да промени изискванията за образование и професионална квалификация, но за всеки конкретен случай трябва да е установено, в какво се изразяват тези промени.
Ответникът „П” Е. гр. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване, като относим към спора може да се изведе въпроса – подлежи ли на съдебен контрол промяната на изискванията за необходимото образование или за необходимата професионална квалификация въведена от работодателя и какво е длъжен да установи работодателят в защита законността на заповедта за уволнение на основание т. 6 на чл. 328, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ за допускане на касационно обжалване, тъй като изведения материалноправен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с трайната съдебна практика, вкючително и с представеното съдебно решение.
Изложените от въззивният съд съображения по поставения въпрос, относно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което е безвиновно, има обективен характер, съдържа два алтернативни състава, независими един от друг и за законосъобразността на уволнението е достатъчно установяването поне на единия от тях, както и че въвеждането на промяна в изискванията за необходимо образование или необходима професионална квалификация (винаги след сключването на трудовия договор) е въпрос на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, са съобразени с трайно установената съдебна практика по приложението на посоченото уволнително основание. В този смисъл е и посочено, че за законността на уволнението, работодателят е длъжен да докаже фактите в хипотезиса на правната норма, при условията на която е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение – в случая, налице ли е промяна в изискването за образование за длъжността заемана от ищеца, въведена ли е след сключването на трудовия договор и отговаря ли ищецът на новите изисквания. Тези обстоятелства са били доказани, което е мотивирало съда да приеме, че оспорената заповед е законна и няма основание да бъде отменена. В представеното с изложението съдебно решение по гр. д. № 2614/2004 год. на ВКС, точно тези обстоятелства не са били установени от работодателя, чиято заповед му прекратяване на трудовото правоотношение на същото уволнително основание е била отменена като незаконна, от което следва, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с посоченото съдебно решение.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 10.02.2009 год. по гр. д. № 515/2008 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ