ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1057
София, 10.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 863/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., Д. К. М. и Г. К. М. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 61 от 23.04.2008 год. по гр. д. № 141/2007 год., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за доброволна делба от 17.01.1994 год., вписан № 12, т. І, вх. рег. № 110/1994 год. на Д. районен съд в отношенията между съделителите В. Д. Г. и наследниците на починалия съделител К. М. М. – ответниците М. Г. М., Г. К. М. и Д. К. М. за съсобствената на съделителката Г/2 идеална част от недвижим имот съставляващ къща от три стои, салон, кухненска ниша, сервизни помещения и изба, ведно с право на строеж върху 153 кв. м идеални части от имот пл. № 3* кв. 59 по плана на гр. Д., поради неизпълнение на поето задължение за гледане и издръжка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика по въпроса – могат ли да се развалят поради неизпълнение многостранните договори, какъв е договорът за доброволна делба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Представена е съдебна практика – съдебни решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл. 357 и сл. ЗЗД, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата В. Д. Г. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответниците Ц. Д. М. и Г. С. М. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалвамият интерес не е под 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед изложението за допускане на касационно обжалване, като относим към спора, следва да се изведе материалноправния въпрос, какъв е характера на договора за доброволна делба при поставен в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, предвид многостранния характер да акта за делба и допустимо ли е неговото разваляне, поради неизпълнение, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че този въпрос е решен в противоречие с представена към изложението им съдебна практика (решение по гр. д. № 1059/1994 год. на ВС, решение по гр. д. № 2462/1994 год. на ВС, решение по гр. д. № 902/2005 год. на ВКС, решение № 448/1996 год. 5-членен с-в) всички по приложението на чл. 357 и сл. ЗЗД, с които е прието, че договора за гражданско дружество не може да се разваря по реда на чл. 87 ЗЗД.
По своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците -съделители и по своето естество този вид делба съдържа характеристиките на извънсъдебна спогодба, с която страните си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор (чл. 365 ЗЗД). В трайната съдебна практика е прието, че с договор за доброволна делба може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, какъвто е настоящия случай. С процесният договор за доброволна делба, дела от съсобствения имот на съделителя – наследодател на ищците, настоящи жалбоподатели е трансформиран в предмет на отделно право на собственост. Съделителят е получил целия имот, и тъй като стойностно нахвърля неговия дял, срещу дела на майка си, той е поел задължение за нейната издръжка и гледане. При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба, до размера на неговия дял и това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни отношения с предмет недвижим имот. Делбеният акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и това произтича от едновременното съществуване на множество взаимно свързани права на собственост върху една вещ. По своята правна същност и цел, договорът за доброволна делба е различен от договора за гражданско дружество и търсената от жалбоподателите аналогия между двата договора, относно реда на прекратяване (разваляне) е неприложима. Основанията за прекратяване на договора за гражданско дружество са посочени в чл. 363 ЗЗД, предопределени от неговата правна същност – обединение на всички съдружници от общи интереси и постигането на една обща цел. Обстоятелството, че този договор не може да бъде развален по реда на чл. 87 ЗЗД, с оглед приетото в представената съдебна, не е основание тази невъзможност, по аналогия, да се приложи и по отношение на договора за доброволна делба, с който са поети насрещни задължения, в случая за издръжка и гледане и който, както се посочи е различен по своята същност и цели. В този смисъл представената съдебна практика няма отношение към изведения въпрос, разрешения с обжалваното решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 23.04.2008 год. по гр. д. № 141/2007 год. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ